Понеделник, 17 Май 2021
11
апр
7

Д-р Миронова: Уважението често липсва, но има и хора, които оценяват това, което лекарите правим за тях



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Десимира Миронова завършва Медицински Университет София през 2012 г. Придобива специалност по ендокринология, след проведено обучение и натрупан трудов стаж във Военномедицинска академия, в Клиника по „Ендокринология и болести на обмяната“. Извършва консултативни прегледи, образни изследвания, наблюдение и обучение при пациенти с ендокринни заболявания.Подготвя дисертационен труд по темата, в рамките на PhD програма към Медицински Университет София. В момента работи на “ първа линия“ в COVID отделението на УМБАЛ „Света Анна“.

Д-р Миронова, как избрахте медицината за своя професия?

Медицината при мен е фамилна обремененост. Дядо ми и баща ми бяха лекари и това наклони везната, но към днешна дата мога да кажа, че това беше правилния за мен избор.

А как избрахте специалността си?

Избрах я в последния момент. Когато завършвахме се чудех много дали да продължа семейната традиция – баща ми беше невролог, или да е нещо различно. Много исках да бъда в специалност, която има общ поглед върху всички аспекти на медицината, да е част от интерната, а в същото време да виждам някакъв позитивен резултат от работата си и затова ендокринологията се яви като логичен избор. Още повече, че в нея има много логика, както и взаимовръзка между отделните състояния.

В момента Вие участвате активно в лечението на COVID. Скоро се появиха съобщения, че коронавирусът отключва диабет, а диабетът е фактор за тежко протичане на инфекцията. Какво показва Вашето наблюдение?

Към момента има много нови данни, свързани с COVID и отключването на редица хронични заболявания. Категорични доказателства за директна връзка между вируса и отключването на захарния диабет втори тип все още няма. Потенциалът на COVID е като на всяко едно инфекциозно заболяване – то би могло да го отключи при положение, че има метаболитни нарушения при пациентите. Едната причина за отключването е самото инфекциозно заболяване, но другата е стероидният диабет, свързан с лечението с кортикостероиди. Не можем да обвиняваме само вируса, по-скоро появата на диабета е логична развръзка на едно инфекциозно протичащо заболяване, каквото сме наблюдавали през годините и при други инфекциозни състояния. Ако можем да извлечем някакъв позитив от целия негативизъм, той е, че много пациенти, които досега не са обръщали внимание на здравето си, независимо от персистиращия метаболитен проблем, сега на фона на COVID те започват да се лекуват по много по-адекватен начин.

Каква е причината затлъстяването да е рисков фактор при коронавируса?

Като самостоятелен рисков фактор, то е много по-утежняващо състоянието на пациентите. Такива , които са със захарен диабет тип 2 и затлъстяване, при добър контрол на гликемиите, могат и по-леко да минат през вируса, докато при пациентите с чисто затлъстяване, което не е контролирано, клиничната картина е много по-агресивна и прогнозата не винаги е много оптимистична.

Как се отразява вируса като цяло на ендокринната система?

Прави впечатление, че пациентите след COVID могат да имат отклонения от нормите при хормоните на щитовидната жлеза. Най-вече това се случва при вече отключено автоимунно заболяване. Отново подчертавам, че това се случва и при други инфекциозни заболявания. Сега наблюдаваме един естествен ход на вирусно заболяване. Това е причината да настояваме  проследяваме хормоните на щитовидната жлеза поне месец, месец и половина след активно заболяване, за да можем да имаме по-реална картина в стойностите на хормоните.

Има ли нещо, което Ви изненадва в работата в COVID-отделението?

Изненадите са всеки ден. В началото тази агресивност на заболяването по отношение на честите тромбоемболии, които наблюдавахме, създаваше усещането, че не знаем какво да очакваме във всеки един момент. Сега вече нещата се подобриха. Следваме изработени гайдлайни за лечението на заболяването. Не мога да кажа със сигурност, че сме напълно уверени в себе си, защото се учим всеки ден, но сме много по-подготвени в сравнение с преди една година.

Как се чувствате в COVID-отделението при положение, че специалността не е свързана с инфекциозните болести?

Не мога да кажа, че усещанията са едни и същи всеки ден. Зависи от това какви пациенти имаме. Имало е моменти на много усмивки от това, което виждаме като резултат, както и моменти, в които се чувстваме предадени от самите себе си – когато всеки ден се борим за някого, а накрая не успяваме да постигнем благоприятен изход. Така че усещанията са смесени, но се опитваме да го превъзмогнем и продължаваме борбата със заболяването.

А как се справяте с умората?

Трудно, но по някакъв начин успяваме да компенсираме. Но наистина е много трудно. Това не е натоварване за един-два дни. Виждам хронична умора и при себе си, и при колегите, но успяваме да се държим и да се мотивираме един друг. За това искам да благодаря на своите колеги, защото нито един от тях не се отказа, борим се заедно и са готови във всеки един момент да помагат.

Какъв е Вашият личен начин за справяне с напрежението?

Това, в което намерих отдушник, е спорта. Успявам да намеря време да ходя в парка да тичам. Физическото натоварване е предпоставка за емоционалното разтоварване и това е моя начин да преборя стреса към момента.

Защо избрахте да останете в България?

Имах много възможности за чужбина, даже имах и самолетен билет, но накрая реших да остана. Просто усетих, че не е там моето място и не съжалявам, че не заминах. Нещата са много комплексни. Те са свързани с хората, които са около нас, със семейството и близките ни. Никой не взема такова решение само по една причина. Разбира се това, което получават като заплащане нашите колеги в чужбина е несравнимо с това, което получаваме ние, но нещата не опират само до това.

Липсата на уважение към лекарската професия също е голям проблем у нас.

Някак си повечето хора ни възприемат като даденост. Възможно е това да е останало от едно предхождащо време, когато лекарят се е възприемал като обслужващ персонал на работника. Уважението често липсва, но има и хора, които много оценяват това, което се прави за тях. Надявам се с времето този процент да нараства. Много е тъжно, когато знаеш какво правиш, колко си дал от себе си, а близките и роднините на пациента те обвиняват. Винаги, когато някой загуби близък, страда, но най-лесно да обвиняваш, без да си даваш сметка, че точно тези хора, са направили всичко да спасят живота на човека. За съжаление понякога медицината е безсилна и ние не винаги успяваме. Има по-висши сили, които решават накрая какво ще се случи.  



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
KxCX

mag 26.04.2021 01:36:19

Българските институции трябва да проверят и да реагират на това дали ГРУ е отговорно за взривовете в българските военни заводи. Все пак сме членка в ЕС и НАТО.

В края на фалшивия ни ПСЕВДОпреход 12.04.2021 20:41:17

Тук-там, тук-там се среща и някой, който да оцени това, което правят Лекарите. Тук-там...колкото да не е без ХИЧ!

Гост 12.04.2021 10:18:00

Разбира се не всичко е пари. Обаче, само тоталното неуважение е достатъчно за да не останеш при неблагодарните същества

чукча 12.04.2021 09:48:41

Мдааа... И тва ако не е мазохизъм - да работиш за да те унижават! Уважението често липсвало, и пак се натискат да работят - защо, бе хубаво момиче, си плюеш в лицето и им слугуваш!?

Стар доктор 11.04.2021 21:21:33

Драга Деси! Запрашвай за чужбина, докато си млада и хубава! Там е достойният живот за един медик! Тук те очакват неблагодарни пациенти, мизерия, безкрайни работа и амортизиращи дежурства, докато се превърнеш в баба с мизерна пенсия! Ако доживееш!

ПОЗИЦИЯ 11.04.2021 20:44:53

ДОКТОРКЕ, ОТ ПАЦИЕНТ ИЛИ БЛИЗКИТЕ МУ БЛАГДАРНОСТ НЕ ОЧАКВАЙ! АКО СИ ВОДОПРОВОДЧИК, ФАЯНСАДЖИЯ, АВТОМОНТТЬОР ЩЕ ТЕ ПОСРЕЩНАТ, НАХРАНЯТ, ЗАСИПЯТ С ПАРИ, НО ДОКТОРА ЩЕ ГО НАРУГАЯТ, НАПСУВАТ, А МОЖЕ И ДА ГО ПОНАБИЯТ! ЗА ТОВА ХВАЩАЙ ПРЕЗ ТЕРМИНАЛ 2 КЪМ ПО-ДОБЪР И ДОСТОЕН ЖИВОТ! ТЪПАНАРИТЕ В БУЛГАРИСТАН НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ!

6666 11.04.2021 20:54:44

Медикът в Българя е роб на НЗОК, МЗ и пациента въпреки, че в белите държави робството е отменено преди 150-160 години! Така че драги доктори, напред през терминал 2 към белите държави!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Мария Христова: И в България може да се прави наука на световно ниво
16.05.2021 11:05:12 Полина Тодорова

Д-р Мария Христова: И в България може да се прави наука на световно ниво

Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области – „Клинична имунология&l ...

203 са новите случаи на коронавирус у нас  (Обновена)
16.05.2021 08:40:38

203 са новите случаи на коронавирус у нас (Обновена)

203 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица в България през изминалите 24 часа, 12 ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...