Варикозната болест е едно от най-разпространените социалнозначими съвременни заболявания, с честота от 40% - 50%, нямаме обаче точна статистика за броя засегнати. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Димитър Николов, съдов хирург началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ „Софиямед“. Той бе категоричен, че днес диагностиката е изключително прецизна и това прави възможно точно да се установи къде точно е проблемът и каква е първопричината, а така също и да се третират успешно засегнатите вени.
Специалистът обърна внимание, че
водещ рисков фактор е генетичната предразположеност, но и принудителното стоене на едно място прав, дългото заседяване.
По думите му е много съществено да се потърси без забавяне преглед при специалист, за да се установи степента на засягане и да се вземе решение за по-нататъшното лечение.
Д-р Николов обърна внимание на факта, че топлината и прякото слънчево изгаряне водят до допълнително разширяване на малките кръвоносни съдове, което е свързано с обостряне на симптомите.
„Съветвам да се избягват горещите часове на деня. Но ако няма язви, а само разширени вени, къпането в морската вода е изключително благоприятно, заради високото хидростатичното налягане на водата, което оказва добро влияние върху венозното кръвообращение. Слънцето не е препоръчително както за кожата, така и за вените“, обясни той.
Д-р Николов подчерта, че
варикозната болест, известна с популярното си наименование „разширени вени“ може да протече и асимптомно,
но може да има оплаквания като напрежение във вените, подуване, отоци в долните крайници, напрежение в подбедриците, нощни крампи.
„Човек може да има венозна недостатъчност, без обаче да има варикозна болест. Разширените вени са видими, а когато са съчетани и с тези симптоми, пациентът категорично трябва да посети съдов хирург или ангиолог. Има случаи, когато няма видими външни белези и пак има подобни симптоми, тогава има нужда от уточняване, по скоро е венозна недостатъчност вероятно“, каза специалистът.
Той уточни, че венозната недостатъчност е по-общият термин - тя има почти същите симптоми, но първопричината може да бъде в повърхностните разширени вени, но може да се дължи и на нарушение в дълбоките вени, на прекарана дълбока венозна тромбоза.
„Зад видимите външно сини и нагънати разширени вени на долните крайници може да се крие първична варикозна болест, тя може да е асимптомна, много стабилна и да няма абсолютно никакви проблеми и сериозни оплаквания и да не носи огромни рискове и в същото време подобни разширени вени могат да са признак на прекараната в миналото дълбока венозна тромбоза без много симптоми и това да изисква по-сериозно внимание“, уточни съдовият хирург.
Той препоръча
да се направи преглед при специалист и да се стадира заболяването и каква е генезата, защото подходите са различни и рисковете са различни
„Варикозната болест има две групи усложнения - повърхностният тромбофлебит, за който се шири мнението, че води до висок риск от белодробна емболия, което не е така. Има някакъв риск, който е не повече от 1-2% , той като в тези ситуации пациентите много бързо сами установяват, че има някаква промяна в техните вени - те стават болезнени, твърди, кожата се зачервява и често вземат спешни мерки, което е фактор бързо да се започне лечение и да не се стига до усложнения. Зад тромбозата на повърхностни разширени вени може да се крие и тромбоза на дълбоките вени. Необходимо е изследване при съдов хирург с ехограф“, допълни той.
Специалистът подчерта, че повърхностният тромбофлебит се лекува чрез противовъзпалителни средства перорално, локални средства, антикоагуланти за кратък период от време.
След преглед обаче съдовият хирург трябва да определи дали да се пристъпи към хирургично премахване, защото веднъж появили се, разширените вени могат да се появят отново.
„Дълбоката венозна тромбоза е по-опасната и дори животозастрашаваща.
При по-тежки венозни тромбози може да приложи по-активно лечение чрез екстрахиране на тромбите от вените. Последните години много по-голямо предимство се дава на минимално инвазивните процедури, с устройства, които изсмукват тромбите, като целта по-бързото възстановят дълбоките вени и това дава много по-добра дългосрочна прогноза за пациентите“, каза още д-р Николов.
Той обърна внимание, че най-тежките последици от дългогодишната хронична венозна болест включват развитието на венозни язви, при които може да бъде постигнат резултат ако се приложи системен подход.
Все още не сме достигнали нивото, при което след премахването на разширените вени, те никога повече да те се появят, но технологиите се развиха много, обясни той и подчерта, че стандартното лечение в миналото – стрипинг, вече остава на по-заден план, а в практиката навлизат модерните термоаблационни техники с ендовенозен лазер или радиофреквенция, които са много по-прецизни и щадящи.
„Другите методи са базираните на склерозанти, които могат да бъдат склерозиране с пяна, или с чист склерозант. Друг метод е с вкарване на лепило в повърхностните разширени вени, което дори не изисква локална анестезия“, каза д-р Николов.
В най-скоро време очакваме да навлезе и склерозирането с високоинтензивен ултразвук, който сега се прилага за литотрипсия, обясни той.
По думите му, методът се прилага в момента във Великобритания, като се очакват резултатите от лечението на голям брой, след което ще се прецени дали той ще получи голямо приложение в бъдеще.
Не коментира с пациента когато има съдов проблем и протака във времето