„У нас няма държавна програма за скрининг на рак на дебелото черво, както казва Остап Бендер – проблемът на давещия се е на самия давещ се. За най-голямо съжаление, напоследък се увеличава честотата на това заболяване, но не мога да подмина и факта, че и диагностиката вече е много по-добра“. Това каза в подкаста „В центъра на системата“ на БНР д-р Стефан Николов, гастроентеролог в Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“.
Той бе категоричен, че скринингът и честите контролни прегледи могат да бъдат най-ефективни за ранна диагностика на рак на дебелото черво, защото 5-годишната преживяемост при ранната диагностика е над 90%.
Специалистът подчерта, че ако в семейството има близък роднина по първа или втора линия с това заболяване, това означава, че над 45-годишна възраст останалите близки трябва да се изследват чрез чести колоноскопии.
„Според някои автори за такива пациенти е добре да се прави класическата колоноскопия веднъж на три години. Така ако се открият полипи, които са вид преканцероза или начален карцином, то може те да се отстранят и според резултата от хистологията да се прецени какво последващо лечение да се назначи“, каза д-р Николов и добави:
„При рака на дебелото черво има много голяма нужда от ранен скрининг. Пациентите трябва да се разделят на такива с фамилна обремененост и при тях този скрининг да започва след 40 годишна възраст, като първоначално се прави веднъж на 3 години, а после според резултата от изследването, може следващата да бъде веднъж на 5 години. При хората, при които няма наследствен фактор, колоноскопията може да се прави веднъж на 5 години след 50-годишна възраст. Има много западни държави, при които отпада здравната ти осигуровка, ако не се подлагаш на колоноскопия според профилактичния календар“.
По думите му, когато се установи формация в дебелото черво, може да се приложи ендоскопска ехография, която да види до каква степен процесът е обхванал околните органи и тъкани. Това не се прави стандартно при всички пациенти, а само когато се налага, уточни гастроентерологът.
Той допълни, че в УМБАЛ „Софиямед“ е създадено високотехнологично отделение, което прилага тези модерни методики в гастроентерологията.
„Чрез този метод хирургът е подготвен докъде трябва да се прави резекцията и дали изобщо трябва да се прави. И дали може да се направи. Защото в напреднал стадий това може да доведе до известни рискове“, каза д-р Никиолов.
