Д-р Пенкова: Бюджетът на НЗОК е съобразен с касовото изпълнение от миналата година

Бюджетът на НЗОК 2023 е съобразен с касовото изпълнение за миналата година по видовете дейности, най-вече в частта здравноосигурителни плащания. Така реалното увеличение на средствата е 607 млн. лв. спрямо касовото изпълнение, а спрямо бюджета за 2022 г. е 900 млн. лв.

Това заявява временно изпълняващата длъжността управител на Здравната каса д-р Йорданка Пенкова по време на заседанието на Надзора на 20 април, на което беше обсъден проектобюджетът на Касата, става ясно от стенограмата.

„След като получихме снощи становището от Министерството на здравеопазването, нанесохме разликите спрямо първоначално предложения бюджет за обсъждане. Имаме намаление в няколко вида здравноосигурителни плащания за сметка на увеличение на 60 млн. лв. в частта лекарствени продукти в болнична помощ и за домашно лечение. Намалението е в областта на първичната извънболнична помощ – 4 млн. лв. близо, 2.5 млн. лв. е в СИМП, 33 млн. лв. намаление в болнична помощ и 20 млн. лв. намаляваме от други здравноосигурителни плащания, това са задълженията ни към чуждите фондове“, казва още д-р Пенкова.

Тя обаче подчертава опасенията си, че все още няма подписани договори за лекарствата с притежателите на разрешение за употреба, както и има просрочени от миналата година

30 млн. лв. невнесени суми по Механизма и като отстъпки

„Предполагам, че сега, като се приеме Законът за бюджета, договорите ще се подпишат и ще си внесат от миналата година задълженията, защото сега трябва да правим и изравняването за 2022 г. И отделно вече сме в периода, в който трябва да се изпратят справките за задълженията за първо тримесечие на 2023 г. Спазени са процентните съотношения на стойностите между видовете здравноосигурителни плащания от предходни години“, казва д-р Пенкова.

Бюджетът всяка година не е само числа, които отчитаме, а е и политика. За да можем да отчитаме всички обстоятелства, при които се прави този бюджет, тъй като миналата година беше в условията на пандемия, която продължи до средата на годината, за неусвоените средства има обективни причини. Надявам се тази година условията да се нормализират и усвояването на средствата да е по-голямо от миналата година, за да имаме реална представа къде и какво. Получихме писмата и за лекарствата, и за онколекарствата, не е ясно какво ще поиска Лекарският съюз по отношение на пътеките при преговорите, защото имаше писма да се увеличат някои пътеки. Минималните заплати трябва да отговарят на КТД. Тъй че има много условия, които ни карат да помислим, когато кажем „да“ или „не“ за съответни параметри, на какво се базират. Обръщам се към управителя на Касата, че когато се предлага закон, трябва да има и мотиви. Увеличиха се пенсиите, не знам дали няма да се увеличи минималната работна заплата. Ако има правителство, то ще внесе бюджет. Не знам дали сега е времето да се внася бюджет“, коментира представителят на КНСБ в Надзорния съвет д-р Иван Кокалов.  

„Бюджетът с така направените корекции за мен е приемлив. За съжаление в него не виждам политика, но това не е работа на Касата.

Пациентът отново ще бъде принуден да доплаща много повече

отколкото в цяла Европа, което за нас е неприемливо. Надявам се този парламент да съумее да състави нещо смислено и да започне онзи разговор за промяна в здравеопазването с оглед на това да се намали доплащането от страна на пациента“, допълва и представителят на пациентските организации адв. Андрей Дамянов.

Представителят на Българска стопанска камара (БСК) проф. Григор Димитров заявява, че увеличението с 60 млн. лв. за лекарства не бива да идва от намаляване на средствата за ПИМП и СИМП, тъй като това са дейности, които са неглижирани в сравнение с европейските стандарти. „По европейските стандарти болничната помощ е около 25% от бюджета. При нас болничната е 50%. Затова предлагам да не ги ощетяваме, а тази сума да я вземем от болничната помощ и от средствата към чуждите фондове. Още повече с тези 7 млн. лв. няма да затрудним работата на болничната помощ. Направил съм една проста справка. От 2016 г. до сега увеличението на болничната помощ е 1 400 млн. лв. Не забелязвам огромни изменения в качеството на обслужването. Моето предложение е да не взимаме от ПИМП и СИМП, а да ги вземем от болничната помощ и от средствата, предназначени за чуждите фондове. Още повече, че имаме възможност по-нататък от резерва, ако видим, че сме ги ощетили с тези пари болничната помощ, да ги компенсираме. Това е моето предложение по чисто емоционални съображения“, казва той.

„Аз не знам какви са мотивите лични и емоционални. Аз съм против да се взимат средства от болничната и да се дават на ПИМП и СИМП. Извънболничната система не е ремонтирана, няма никакви промени там. Виждам, че никой не предлага някакви законови и финансови, фискални промени в здравеопазването. Така че тези чисти аритметики, прехвърляне от едното в другото, смятам да не ги правим. Ако има някакви недоволства, имаме резерв, ако трябва с резерва ще се покриват. Но при условие, че действително в болничната помощ има изключително недофинансирани пътеки, които създават затруднение в много болници, най-вече в малките общински болници, надявам се, че там по закон държавата и министерството ще се включат във финансирането. Аз смятам на този етап да не прехвърляме нищо, защото исканията за повече пари са отвсякъде. Още повече, че не е финализирано и договарянето на цени и обеми с Лекарския съюз, и там действително ще се търси увеличение на цените на недофинансираните пътеки, още повече, че акцентът е и педиатрията, детското и майчино здравеопазване. Трябва много добре да се огледат, когато се договаряме. Аз лично

не смятам, че прехвърлянето на средства от болничната към извънболничната помощ ще доведе до завишаване на качеството“,

отговаря д-р Кокалов.

Председателят на Надзорния съвет доц. Момчил Мавров заявява, че е склонен да приеме предложението на проф. Димитров, тъй като не се касае за голяма корекция, но е против да се прехвърлят пари от болнична помощ. „В крайна сметка ние очакваме да има някакво качество, да има някакъв ефект от това, което ще се върши. Предстои действително договаряне на цени и обеми, а договарянето на цени и обеми трябва да бъде съобразено с някаква финансова рамка. Отделно от това бяха направени съответните изменения в Закона за здравното осигуряване по отношение на допълнителното финансиране, на осигуряването на персонал в лечебните заведения в специфични региони, където нуждата от болнична помощ е осезаема, въобще от медицинска помощ. Предстои ни също така и договаряне на по-високи цени на педиатричните пътеки, които всички знаем, че са недооценени, където повишаването на цените вероятно – сега не искам да казвам нищо, тъй като това е въпрос на договаряне – но се очаква да бъде и то значително. Отделно от това тук, в последния момент, виждам, е постъпило едно писмо от Българския фармацевтичен съюз по отношение на заплащането на изпълнените електронни предписания за лекарствените продукти, заплащани сто на сто от НЗОК, и се търси осигуряване на по-високо възнаграждение, а това е приоритет за настоящите политики в здравеопазването, така че може да се помисли макар и минимално повишаване на средствата в това перо, които могат да бъдат прехвърлени от други здравноосигурителни плащания, а може и от някои други. Не съм склонен да прехвърляме от болничната помощ, поради изложените причини, но предвид малката корекция, която можем да направим, съм по-склонен да вземем съответните средства от другите здравноосигурителни плащания“, категоричен е доц. Мавров.

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.