Шарков: Тежестта на здравната вноска пада основно върху работещите в частния сектор

„Скокът на здравната осигуровка трябва да е плавен – така, както се прави с увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. За да няма шок върху платците, които частично са и бизнесът, и българските граждани. Затова поетапното увеличение на 10% е разумна стъпка“. Това каза пред Нова телевизия здравният икономист Аркади Шарков.

Той уточни, че поетапното увеличение може да бъде с по 0,5% до 1% на година.

По думите му обяснението на здравният министър, че осигуровката няма да се вдига до средата на 2026 година вероятно е свързано с продължаващите дебати около това дали до края на годината ще бъде балансиран държавният бюджет и дали политическите сили са готови да излязат с честна позиция пред гражданите относно разходите, направени през последните 4 години.

„Не говоря конкретно за здравеопазването, а за общите публични разходи. Ако те не бъдат компенсирани, рискът от дългова криза е сериозен — особено на прага на влизането в еврозоната. Ако успеем да овладеем ситуацията, това ще е добър пример пред нашите западни партньори“, подчерта Шарков.

Той обаче бе категоричен, че макар номинално здравната вноска да е 8%, тежестта в по-голямата си част пада върху работещите в частния сектор.

„Това са около 1,67 милиона души, които осигуряват между 60% и 65% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна, държавата покрива само едва около 40% за девет групи осигурявани лица, включително деца, пенсионери, които са най-големите консуматори на здравни услуги, а заедно с тях и администрация, военни, полиция и други. В този смисъл тези 1,67 милиона души поемат тежестта за здравето на около 5 милиона нетни ползватели на системата“, подчерта икономистът.

Той припомни, че системата е базирана на солидарен принцип и заяви, че държавата трябва също да прояви солидарност към тези, които реално плащат, а именно платците от частния сектор.

Аркади Шарков даде и конкретен отговор за промените, които ще станат факт, ако здравната вноска се увеличи на 10%: при 8% приходите в Здравната каса са около 9,8% млрд. лв., а при 10% те ще се нараснат на 12,3 млрд. лв.

Той припомни, че средствата, които държавата заделя от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, са крайно недостатъчни – докато в Европа този процент е 8,5-9%, у нас те реално са около 5%, а останалите 4% влизат под формата на доплащания.

„Докато в Европа доплащанията са около 1-1,5%, то у нас са 3-3,5%“, каза икономистът, но в допълнение посочи, че доплащанията въпреки всичко леко намаляват и това намира израз в по-добрия достъп до лекарства за хипертония и повишени цени на клинични пътеки например. Все още обаче няма промяна по отношение на медицинските изделия и диагностиката в извънболничната помощ, отбеляза той.

Аркади Шарков подчерта важността на контрола над разходите, част от който е и достъпът на хората до пациентското им досие в НЗИС, което дава в реално време представа за разходите, които фондът прави за всеки гражданин.  

Той прогнозира, че до края на тази година пари за увеличение на заплатите на младите лекари не може да се очакват при настоящата рамка на бюджета, но това може да стане следващата година с актуализацията му.