Д-р Радомир Джамбазов: Понякога хората имат нужда от нашата помощ не само като лекари, но и като хора

Д-р Радомир Джамбазов е специализант по офталмология в УМБАЛ “Александровска” от 2024 г. Завършва Медицински университет - София през декември 2023 г., а още преди дипломирането си започва доброволен стаж в Очната клиника в продължение на 2 години. Интересите му са насочени към заболявания на ретината, лещата и към детската очна патология.

Д-р Джамбазов, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Родителите ми са лекари и съм израснал в такава среда. Много често след училище съм прекарвал часове в болниците покрай родителите ми и предполагам, че подсъзнателно това е изиграло голяма роля в моя избор да се насоча към медицината.

Разбира се, след това в училище проявявах голям интерес към биологията и човешкото тяло, което допълнително ме подтикна в тази посока.

Как решихте да специализирате офталмология? Разкажете за първите си стъпки като специализант – как Ви посрещнаха в клиниката, с какви трудности се сблъскахте?

Офталмологията е специалност, за която много хора са с погрешно разбиране. Често чуваме определението “бутикова” специалност, когато се говори за офталмология, но истината е съвсем различна. Очите са органът, с който възприемаме над 90% от информацията за заобикалящия ни свят. Окото като орган е много сложно устроено и изисква подробно познаване на структури с размери от милиметри до микрометри.

Всяко едно очно заболяване, което вреди на зрението, директно нарушава и качеството на живот на пациента. Очните болести са изключително разнообразни и много от тях протичат тежко за пациентите ни. Често диагностицираме и лекуваме вродени заболявания при деца, които силно ограничават техните зрителни възможности, и не е никак лесно да съобщиш една такава новина на родителите.

Често една от първите прояви на едно системно заболяване е именно в очите. Нерядко се случва да диагностицираме системно заболяване поради очни симптоми.

Моите първи стъпки в специалността започнаха още, когато бях втори курс студент по медицина. Присъствайки на един конгрес се бях записал на практически уъркшоп по офталмология върху свински очи. Въпреки че вече имах интерес към очните болести, това възпламени желанието ми да се развивам в тази област. След това в пети курс започнах да посещавам Очната клиника на УМБАЛ “Александровска” като доброволец и се запознах с изключителни лекари и хора, като придобих много ценни знания и опит.

Кои са най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Мога да кажа, че целият екип на клиниката е допринесъл за развитието ми. В началото, като доброволец, попаднах при д-р Павлин Кемилев, който засили интереса ми към детските очни болести и ме научи да работя с малките пациенти. Много от успехите си дължа на проф. Александър Оскар, който ми предостави възможността да се развивам в тази област и високо оценявам неговата подкрепа. Изключително благодарен съм на научните ми ръководители - доц. Яни Здравков и доц. Невяна Велева, с които продължавам да се развивам както в практиката, така и в посока към научни изследвания.  

Вярвам, че като един екип, трябва да се учим от по-опитните не само като лекари, но и като хора - как да се отнасяме към работата и към пациентите.

Как приехте отличието за най-добър специализант на клиниката за 2025 г.?

Отличието за най-добър специализант ме накара да се чувствам високо оценен в екипа на клиниката. Това, според мен, е нещо много важно за всеки, който е отдаден на работата си. Когато знаеш, че имаш до себе си хора, които ценят твоя труд, е винаги много мотивиращо и е силен стимул да не спираш да се развиваш.

Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интересни и перспективни от гледна точка на навлизането на иновации и технологично развитие?  В кои насоки бихте искал да се развивате като специалист и изследовател?

Офталмологията е специалност, която печели много с технологичния напредък на човечеството. Винаги ме е изумявало как можем в подробности да изследваме структури от очната ябълка, чиито размери са в микрометри и на практика невидими за нас с просто око. . Почти всяка година се появяват нови и нови възможности за оценка на очните тъкани, което пък предоставя по-комплексна оценка на дадено заболяване и дори още по-ранно диагностициране. Това е изключително важно и значимо, защото има редица очни заболявания, които протичат без субективни оплаквания, докато не достигнат краен стадий, без възможност за лечение.

Интересите ми като специалист са насочени към ретината и вътреочната леща, и специално към детската катаракта. Това са структури, които обхващат много разнообразна патология и дават възможност да се развиеш и като очен хирург.

Кой е най-ценният урок, който научихте от пациентите?

Най-ценният урок, който съм научил, е че понякога хората имат нужда от нашата помощ не само като лекари, но и като хора. Все по-често ми се случва да виждам как пациентите се успокояват, след като поговориш с тях и им обясниш състоянието им, дори и да става въпрос за нелечимо заболяване.

Смятам, че неизменна част от професията ни е да бъдем човечни и да проявяваме разбиране към пациентите, защото много често те постъпват при нас наплашени от предстоящия преглед и диагноза, особено ако става въпрос за деца и техните родители.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли хоби?

Любимите ми занимания са свързани със спорта и движението. Любимият ми спорт е бягането - асфалтово и планинско. Участвал съм в множество маратони и ултрамаратони до 100 километра. Движението, особено в планината и с любимите ми хора, е нещото което ме разтоварва и чрез което си почивам. Смятам, че е много важно в професия като нашата, да имаме едно такова хоби, което за моменти да ни отдалечи мислите от работата.

Коя Ваша професионална мечта искате да видите реализирана в близко бъдеще?

Професионалната ми мечта е да продължа да се развивам в настоящия екип, тъй като ми предоставят широки възможности за развитие. В момента, заедно с научните ми ръководители, работим върху няколко научни проекта и публикации, така че очакваме и тяхното реализиране в близкото бъдеще.