Д-р Сибила Маринова: Мозъчната смърт трябва да се познава от всички лекари

Успешната медицинска практика днес изисква не само технически умения, но и задълбочено разбиране на етичните измерения в отношенията с пациентите. Етиката в онкологичната комуникация е ключова днес. Съвременните пациенти имат безпрецедентен достъп до медицинска информация и повишени очаквания към качеството на грижите. Това каза проф. Желязко Арабаджиев по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването", който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.

Той беше категоричен, че качеството на онкологичната грижа критично зависи от доверието между лекар и пациент, което се изгражда чрез етична и честна комуникация относно често животозастрашаващи състояния.

„Основните етични принципи заложени в Хипократовата клетва остават особено валидни и в онкологията. Това са отговорност за благосъстоянието – в онкологията това включва не само физическото лечение, но и психо-емоционалната подкрепа чрез подходяща комуникация; поверителност - особено важна при споделяне на онкологична диагноза, която може да има социални и професионални последици за пациента; уважение към живота- балансиране между агресивно лечение и качество на живот чрез открита комуникация за очакванията и целите“, каза проф. Арабаджиев.

По отношение на медицинската етика днес той подчерта, че тя се развива от патернализъм към пациентоцентричност. „Патерналистичният модел е балансиране между агресивно лечение и качество на живота чрез открита комуникация за очакванията и целите - "Не казвайте на пациента, че има рак - ще загуби надежда." Пациентоцентричният модел се фокусира върху предоставяне на пълна информация за онкологичното заболяване и уважение към автономията на пациента, водещо до "съвместно решение" за терапевтичния план - "Пациентът има право да знае своята диагноза и да участва активно в избора на лечение." Еволюцията на моделите показва фундаментална промяна в етичния фокус - от "доброто на пациента" според преценката на лекаря към "доброто на пациента" според собствените му ценности и избори“, каза проф. Арабаджиев.

Той очерта и четири принципа на съвременната медицинска етика в онкологията:

Автономия - Уважение към правото на онкоболния да взема решения за собственото си лечение след получаване на пълна информация за диагнозата, прогнозата и терапевтичните опции. Автономията превръща онкоболния от пасивен получател на грижи в активен участник в собственото си лечение, давайки му контрол в ситуация, където много аспекти изглеждат извън контрол; благодеяние - действия в полза на пациента с рак, балансирайки агресивността на лечението с качеството на живот и личните ценности на пациента; Non-maleficence (Primum non nocere) - избягване на вреда и минимизиране на рисковете. Избягване на действия, които причиняват вреда, вкл. брутална откровеност при съобщаване на терминални диагнози, внимателна преценка на съотношението риск/полза, предотвратяване на ненужни страдания и справедливост - равнопоставено отношение към всички онкоболни, независимо от възраст, прогноза или социален статус при комуникацията и планирането на лечението. В онкологията справедливостта означава също и балансирано представяне на всички терапевтични опции, включително палиативни грижи, без предубеждения.

„Информираният онкоболен е най-добрият съюзник в лечебния процес. Нашата роля е да превърнем сложната информация в разбираемо знание“, каза проф. Арабаджиев.

Той заяви, че семейството и близките на пациента играят важна роля в процеса на лечение и възстановяване. „Техните потребности от информация и подкрепа също трябва да бъдат адресирани, но винаги с уважение към поверителността и автономията на пациента. Умението за съобщаване на лоши новини е критична компетентност, която комбинира клинични знания с дълбока емпатия и междуличностни умения. В други държави това умение се преподава и изпитва като част от обучението на студентите по медицина“, каза още проф. Арабаджиев.

По отношение на отказа от онкологично лечение онкологът беше категоричен, че той не е отказ от грижа. „Пациентът има правото да откаже всяко онкологично лечение, дори животоспасяващо. Онкологът има продължаващо задължение да осигури алтернативни подходи, палиативна помощ и психологическа подкрепа“, каза проф. Арабаджиев.

Д-р Сибила Маринова разби 5 мита, свързани с мозъчната смърт.

Мит 1 - докторите ще оставят пациента да направи мозъчна смърт или докторите ще убият пациента, за да му вземат органите.

„Истината е, че ако не сме се борили за живота на пациента, при настъпване на мозъчна смърт той няма да може да бъде донор“, каза тя и заяви, че тежко мозъчно увреждане е всяко неврологично състояние, което се оценява по време на приемането в болница като непосредствена заплаха за живота или е несъвместимо с доброто функционално възстановяване. Причини за него могат да бъдат травма, исхемичен инсулт, мозъчен кръвоизлив, тумори или инфекции. При постъпване в Спешно отделение пациентът е в кома, с нестабилна хемодинамика, неефективно спонтанно дишане, апнея. Незабавно трябва да му бъдат осигурени дихателни пътища, да се направи ендотрахеална интубация, апаратна вентилация, поддържане на хемодинамиката и след това нова неврологична оценка. „Ако ние не осигурим тези животоподдържащи мероприятия още при приемането на пациента, и впоследствие в реанимация не ги продължим, ще загине не само мозъкът, а и всички други органи. И няма да са годни за трансплантация ако се стигне до мозъчна смърт. Освен циркулация и оксигенация, за функционирането на всички органи е необходим и баланс на електролитите, физиологично рН, контрол на инфекциите, хранене. Без тях настъпват тежки нарушения във функциите им“, каза д-р Маринова.

Мит 2 - Мозъчната смърт е същото като кома или дълбок сън.

При мозъчната смърт мозъкът не се кръвоснабдява и липсва всяка дейност, което е особено видимо с образната диагностика. За разлика от комата, при която кръвообращението продължава.

Мит 3 - Пациент в мозъчна смърт може да се събуди и възстанови.

Мозъчната смърт е необратима. Липсва мозъчно кръвообращение и няма мозъчна активност, вкл. в мозъчния ствол. Липсата на мозъчна активност и кръвообращение се доказва както с двата клинични прегледа, така и с потвърдително образно изследване. След установяване на смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол, мерките по интензивно лечение могат да бъдат продължени като средство за кондициониране на донора и органосъхраняваща терапия в случай на органно донорство; в този случай контролът върху органосъхраняващата терапия и кондиционирането на донора се поема от координатора по донорство или с цел запазване на плода в случай на бременност - до достигане на такъв срок на бременността, който би гарантирал жизнеспособен плод; в този случай контролът върху терапията се поема от съответния клиничен екип.

Мит 4 – Религията не ми позволява да съм донор.

„Повечето основни религии подкрепят донорството като акт на състрадание и алтруизъм. Католицизмът, християнството, ислямът, юдаизмът, хиндуизмът, сикхизмът подкрепят органното донорство като добродетелен акт за спасяването на човешки живот. Будизмът гледа на органното донорство като на индивидуално решение. Протестантските религии подкрепят органното донорство като висш акт на любов.

Единствено Свидетели на Йехова не го подкрепят“, каза д-р Маринова.

Мит 5 - Прекалено стар съм, за да съм донор.

„Възрастта отдавна не е противопоказание за донорство. Здравословното състояние, респ. състоянието на органите, а не възрастта определя подходящ ли е да бъде донор един пациент. За донорство на тъкани и роговица също няма възрастова граница. Възрастовата граница за донорство на яйцеклетки е 18-34 г, а за сперматозоиди 18-35 г, като в някои клиники не възрастта е важна, а определени медицински критерии. За стволови клетки възрастта е 18-50 г.“, каза д-р Сибила Маринова.

Тя цитира и статистика, според която над 64 000 са чакащите за трансплантация в Европейския съюз. „Вероятно това число е много по-голямо, защото през 2022 г. чакащите са били над 52 000, а през 2023 г. са добавени към листите нови 56 032

19 пациента умират всеки ден в Европа, докато чакат трансплантация. Към септември 2025 г. в България чакащите за трансплантация са 869 души. Само около 10% от нуждата от органи в световен мащаб се покрива, тъй като е 10 пъти по вероятно е човек да има нужда от трансплантация на орган, отколкото да направи мозъчна смърт“, каза д-р Маринова.

„Мозъчната смърт трябва да се познава от всички лекари. Пациент в мозъчна смърт медицински и юридически е починал човек. Смъртта е една, установена по различни критерии: циркулаторни или неврологични. Всеки лекар трябва да е чел Наредба №14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт. Фейсбук не е източник!“, каза в заключение д-р Маринова.

Навлизането на изкуствения интелект в медицината променя досегашните реалности и поставя много нови въпроси, каза в презентацията си адв. Мария Шаркова. „Безспорни са ползите за лекарите, за лечебните заведения и за пациентите - ИИ може да коригира човешките грешки, да спестява време, да персонализира лечението, да повиши неговото качество и ефикасност. В същото време обаче се появяват и нови рискове - за сигурността на данните, за верността на данните и тяхната представителност и обективност, грешки в алгоритмите и други“, каза тя.По думите й затова и в САЩ, и в Европа все повече се дискутират въпросите за отговорността при използване на ИИ.

Адв. Шаркова коментира новата правна рамка в ЕС за регулация на ИИ, както и бъдещите решения на тези въпроси. Тя описа хипотетични казуси, чиито отговори все още се обсъждат от специалисти по целия свят. Хипократовата клетва, образът на лекаря и пътят на пациента се променят с развитието на технологиите, но въпросите за сигурността на медицинската помощ остават.

Тя направи препоръки за намаляване на рисковете при използване на ИИ - участие на специалист при взимане на важни решения, предварително оценяване на риска, документиране на процесите, следване на протоколи и правила за поведение.