Неделя, 28 Ноември 2021
25
ноем
3
 

Европейски експерт: Онкологичните центрове са прекалено много в България

Д-р Симидчиев: Пандемията се отрази негативно на диагностиката и лечението на онкозаболяванията

Над 800 000, а не 300 000 са поименните записи на хората с рак в България в Националния раков регистър

Четвъртък, 25 Ноември 2021 | 19:45:46 Надежда Ненова
3

„Над 800 000, а не 300 000 са поименните записи на хората с рак в България в Националния раков регистър. Това заяви директорът на Раковия регистър проф. Здравка Валерианова по време на кръглата маса на тема "Националният план за контрол на рака -

„Над 800 000, а не 300 000 са поименните записи на хората с рак в България в Националния раков регистър. Това заяви директорът на Раковия регистър проф. Здравка Валерианова по време на кръглата маса на тема "Националният план за контрол на рака - мисията възможна", която се проведе днес.

По думите й новите случаи всяко година не са 20 000, а техният действителен брой е 36-37 000 годишно. „Единствено умиранията са действително 17 000, защото това са данни от НСИ“, отсече проф. Валерианова.  

„Най-висок е броя на умиранията от рак у нас, защото борбата с рака е неефективна. По преживяемост при определени локализации сме на последно място в света, даже не и в Европа. Ранната диагностика е отражение на превантивните действия. Трябва да е ясно, че скринингът не се прави на болни хора и това не са профилактичните пътеки на НЗОК. Скринингът цели да не се прояви рака при здрави хора“, каза проф. Валерианова.

Тя отбеляза, че от цяла Европа

само в България и Словения няма антираков план,

а в България няма и национални скринингови програми. „Националният раков регистър не функционира ефективно, но не заради хората, които работят в него, а защото политиката на МЗ е  неоптимална и неефективна“, завърши тя.

„Ракът е на второ място сред причините за смъртност в България, след сърдечносъдовите заболявания и МЗ определя като приоритетна борбата с него“, потвърди д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ в МЗ.

Той подчерта, че усилията на МЗ в последните години са насочени в различни посоки - лечебните заведения в България бяха снабдени с нови апаратури, както и създаване на възможности за изпълняване на ефективни профилактични програми.

Д-р Бенишев отбеляза и приемането на националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г. , която е и насочена към широката информационна кампания за значимостта на този вид рак и профилактичния ефект на ваксината срещу него.

Д-р Хасан Адемов, дългогодишен член на парламентарната здравна комисия, подчерта, че е изключително важен проблемът, като цитира данни, че през 2020 г. в Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с раково заболяване, а 1,3 млн. души са починали в резултат на болестта.

Д-р Адемов заяви, че

националният план трябва да бъде интегриран с европейския план за борба с рака,

а когато бъде готов, той ще настоява да бъде представен в парламентарната Комисия по здравеопазване и дори в пленарна зала, за да се гарантира максималната му публичност. Той отбеляза необходимостта от връзка между националния план за борба с рака и политиките в него и възможните инструменти за финансиране, като подчерта, че ЕС е отделил за общия европейски план 4 млрд. евро.

Модераторът на дискусията д-р Александър Симидчиев заяви, че след толкова години мерки на парче е настъпил моментът, в който да се даде ход на комплексен документ, който да гарантира качествено управление на онкологичните грижи. Статистиката е красноречива за драматичния ръст на раковите заболявания - всяка шеста смърт в света се дължи на рака, отбеляза Симидчиев.

Той цитира данни, според които смъртността в България е 130 на 100 хиляди и средно около 18 хиляди души умират от рак ежегодно. България е и сред европейските държави, в които възрастово стандартизираната смъртност не спада.

Д-р Симидчиев допълни, че пандемията от COVID-19 допълнително се е отразила негативно на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. Той подчерта, че с 80% са намалели колоноскопиите от началото на пандемия, а с 50% скринингът по повод на лезии. Намаляване има и на скрининговите програми, нефинансирани от държавата. „Работим в авариен режим. Самото заболяване COVID влошава прогнозата на онкологичното заболяване. Самите онколози предпочитат по-щадяща терапия, протоколите се използват в по-щадящ вариант, така процентът на хората с шанс за излекуване намалява. Нараства нуждата от общ подход към онкозаболяванията по време на пандемия“, каза д-р Симидчиев.

„Най-много иновативни лекарства има в последните години за лечение на солидни тумори и онкохематологични заболявания. В тази връзка на Съвета по цени и реимбурсиране ни беше вменена оценка на здравните технологии на новите молекули и на новите индикация на добре известните молекули.“ Това каза проф. Николай Данчев, председател на НСЦР.

Той подчерта, че ролята на Съвета е да уеднакви условията за лечение в България с тези на гражданите на европейските страни. По думите му, цената на моноклоналните антитела е една от най ниските у нас, в сравнение с другите европейски страни. В последните години това сравнение е позволило да се икономисат много милиони левове.

„Проследяване на ефекта на иновативните лекарствени молекули е три години в предварително определени лечебни заведения. Тези решения не са наши еднозначни, а се взимат от Експертните съвети. Данните от болниците са анонимизирани и един път годишно правим обобщение на данни. В България има 42 болници - държавни и частни се занимават с лечение на туморите и онкохематологията“, каза още проф. Данчев.

Той допълни, че за 2019 г.

в позитивния лекарствен списък са включени 19 лекарствени продукта в областта на онкологията,

които са лекарствени форми на 8 нови непатентни наименования, а за 2020 г. – 6 лекарствени продукти. Извършена е и ОЗТ са включени 9 лекарствени продукта в онкологията, които преди това са имали други показания.

Тимлидерът на Европейския план за борба с рака Матиас Шупе очерта четири стълба, на които е стъпил европейският план за борба с рака - превенция, ранно откриване, диагностика и лечение, подобряване на качеството на живот на пациентите с рак и преживелите заболяването. Шупе отбеляза инициативите в тази връзка, сред които за образна диагностика на онкологични заболявания, схема за онкологичен скрининг, мрежа на ЕС от национални всеобхватни центрове за борба с рака.

Проф. Тит Албрехт, координатор съвместни дейности на Европейската ракова организация на ниво ЕС, обаче напълно откровено и категорично заяви, че онкологичните центрове са прекалено много в България. „Трябва да се разработят няколко центъра на много високо ниво и след това да се надгради мрежа, която да подкрепи научни изследвания и да разработват ръководства на национално ниво“, каза проф. Албрехт.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев заяви, че Националният антираков план не е нова инициатива, но сега вече се работи по нея не като национална, а като европейска политика, от която част е България.

„Въпреки че има работна група към МЗ още нищо не е направено. Работната група не се е събирало от първото си заседание през май месец. Диагностиката изостава сериозно. Нужни са конкретни инициативи като например предотвратяване на ракови заболявания, причинени от инфекции.

До 2030 г. 90% от момичетата трябва да бъдат ваксинирани срещу рак на маточната шийки, а сега са 3-4%

До 2040 г. не повече от 5% от възрастното население в Европа трябва да пушат. Нужни са действия – непопулярни мерки, по-високи цени, предупреждения и забрани“, каза Денев.

По думите му до 2025 г. 90% от населението да има достъп до скрингови програми. „Трябва а бъдат създадени национални скринингови програми и разписани отговорностите на всички участниците в тях. Общопрактикуващите лекари трябва да издирят рисковите групи от пациентската си листа. Всяка програма трябва да има индикатор колко пациенти минават годишно и колко за пет години. Ранното откриване трябва да е свързано с прецизна диагностика. Точна дефиниция на рисковите групи, напредък на образната диагностика, бази данни, които могат да подпомагат лекарите в прецизното диагностициране и молекулярно прогнозиране, биомаркери. Ние като фармацевтична индустрия ще подкрепим детайлен план – конкретни цели, финансиране, индикатори и срокове“, каза още Денев.

Европейските експерти припомниха целите на Европейския антираков план – профилактика ранно откриване на рак, диагностика и лечение и подобряване на качеството на живот.  

Профилактика чрез действия, насочени към ключови рискови фактори като тютюнопушенето (за да се гарантира, че до 2040 г. по-малко от 5% от населението ще употребява тютюн), вредната консумация на алкохол, замърсяването на околната среда и опасните вещества. Ще се насърчат здравословното хранене и физическата активност. За да бъдат предотвратени ракови заболявания, причинени от инфекции, в плана за борба с рака се определя цел до 2030 г. най-малко 90% от целевата група от момичета в ЕС да бъдат ваксинирани, както и да се увеличи значително ваксинацията сред момчетата.

Ранно откриване на рак чрез подобряване на достъпа и качеството на диагностиката и оказване на подкрепа на държавите членки да гарантират, че до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на шийката на матката и рак на дебелото черво, ще получи възможност за извършване на скрининг. В подкрепа на действията в тази област ще бъде предложена нова подпомагана от ЕС схема за онкологичен скрининг.

Диагностика и лечение чрез осигуряване на по-добре интегрирани и всеобхватни грижи при ракови заболявания и преодоляване на неравноправния достъп до качествени грижи и лекарства. До 2030 г. 90% от отговарящите на условията пациенти следва да имат достъп до национални всеобхватни центрове за борба с рака, свързани чрез нова мрежа на ЕС. До края на 2021 г. ще бъде стартирана нова инициатива „Диагностика и лечение на рак за всички“, която ще спомогне за

по-добър достъп до иновативна диагностика и лечение на ракови заболявания,

а Европейската инициатива за разбиране на онкологичните заболявания ще спомогне за идентифицирането на хората, изложени на висок риск от често срещани ракови заболявания.

Подобряване на качеството на живот на пациентите с рак и преживелите раково заболяване хора, включително рехабилитация, потенциален рецидив на тумори, метастатично заболяване и мерки в подкрепа на социалната интеграция и реинтеграцията на работното място. Ще бъде стартирана Инициатива за по-добър живот на страдащите от рак пациенти, която ще бъде насочена към последващите грижи.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
Rgxk

Проф.Салчев 25.11.2021 23:02:35

Въпреки ангажиментите се регистрирах, но не ми дадоха думата. В целия диалог нямаше нито един представител на общественото здравеопазване в България. Жалко

д-р Михайлов 25.11.2021 22:19:25

Представителят на ИТН Ивайло Христов е тежък олигофрен, болниците да се регистрирали като манастири. Да не говорим, че царят на синтаксиса Цецо Цветанов съставя изречения по-добре от него.

Гост 25.11.2021 21:20:54

А къде са резултатите от анализите на националния съвет за ефективността на медикаментите - празни приказки на тюлена Данчев


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Ивелина Петрова: Обичам професията си безкрайно
28.11.2021 10:57:53 Невена Попова

Д-р Ивелина Петрова: Обичам професията си безкрайно

Д-р Ивелина Петрова е завършила медицина в МУ - Плевен. Специализира хирургия и онкологична х ...

5% са положителните случаи, 47 са починали
28.11.2021 10:11:37

5% са положителните случаи, 47 са починали

1218 са новите случаи на коронавирус у нас, установени за последното денонощие при направени 25 0 ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...