Д-р Тодор Янев: Интелектът и добрата преценка на хирурга проличават в подхода му към онкологичните случаи

Д-р Тодор Янев завършва образованието си по медицина в МУ-София през 2019 г. От 2020 г. работи в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. От 2022 г. е назначен като асистент по хирургия към Катедрата по гастроентерология. Интересите са му основно в сферата на колоректалната и спешната хирургия.

Д-р Янев, как решихте да станете лекар? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

И да, и не. Майка ми и дядо ми са лекари и със сигурност са повлияли избора ми на професия, но реално като дете никога не съм подозирал, че ще стана лекар. Решението взех на 17 години, когато беше време да кандидатсвам.

Не мога да посоча един единствен конкретен фактор, който е повлиял на решението ми да стана лекар. Просто е нещо, в което смятах, че ще съм добър.

Коя е причината да се насочите към хирургията? Кога разбрахте, че тя е Вашият път?

Категорично ключва роля тук има срещата ми с екипа на Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по време на държавният ми стаж през 2019 г. Дотогава смятах да специализирам анестезиология и интензивно лечение. Бях обмислял и хирургия, разбира се, но преди да се запозная с бъдещите ми колеги от ИСУЛ, нямах възможност да се срещна отблизо със специалността. Именно тук за първи път се измих за влизане в операция и открих любовта си към хирургията.

Специализирате в една от най-големите и с най-дълги традиции хирургични клиники у нас. Разкажете за първите си стъпки, за първите случаи, които ще запомните, за атмосферата и първото усещане от влизането в операционна?    

Първата ми среща с клиниката беше като стажант-лекар май 2019 г. Още от самото начало се усети различното отношение на екипа към студентите и стажант-лекарите. Никъде не се бяхме чувствали толкова добре приети и толкова интегрирани в работния процес на клиниката до този момент.

Всички колеги, както и и аз, които имахме желание да участваме в операция, получихме възможността да бъдем включвани в оперативните екипи. Много ясно помня първата операция, на която асистирах – инкарцерирала постоперативна херния с д-р Парунев и д-р Герзилов. Ако трябва да избера един момент, в който реших, че искам да стана хирург, може би ще е този...

Кои са най-добрите Ви учители в специалността, онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Твърде много са и ако се наложи да изброя всички, неизбежно ще пропусна някого. Но ако трябва да назова имена това ще са  д-р Георги Желев, проф. Пенков, проф. Седлоев, д-р Парунев, д-р Първанов.

Как бихте искали да се развивате като хирург - кои теми и проблеми от специалността намирате за най-вълнуващи и предизвикателни, бихте ли искали да работите по тях в научен и изследователски аспект?

Безспорно най-трудна и най-бързо развиваща се е онкологичната хирургия – при колоректален, панкреасен, стомашен карцином и други. В наши дни хирургът не е самостоятелна единица в лечението на този вид заболявания, а част от мултидисциплинарен екип, с помощта на който се постигат големите успехи.

Именно в подхода му към онкологичните случаи проличава интелектът и добрата преценка на хирурга, което буди специален интерес в мен към този вид хирургия. Друго, социалнозначимо звено, е спешната хирургия. Тя, за разлика от други раздели, не търпи толкова стремглаво развитие, но въпреки това броят на пациенти, които имат нужда от този вид помощ, е огромен.

Спешният пациент често изисква бързи и решителни действия, независимо от часа на денонощието. Затова мнозинството млади колеги имат интерес към този вид хирургия, защото тогава имат възможност да покажат качествата си. Аз не съм изключение.

Имате ли интерес към преподавателска кариера?

Да. Благодарение на университесткия статут на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от 2022 г. аз съм асистент и преподавам на български и чуждестранни студенти. Преподаването е един от най-мотивиращите аспекти на нашата професия. То е универсален начин да поддържаш знанията си, тъй като ежедневната среща с млади и четящи хора не ти позволява да загърбиш четенето, така както би се случило ако се фокусираш изцяло върху практическата част от нашата специалност.

Кои етични принципи в общуването с пациенти се стремите да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства?

Може би един от любимите ми цитати, който ме ръководи в отношенията ми с пациентите, е на мой колега от Клиниката – д-р Арабаджиев: „ Независимо колко лош е твоят ден, денят на пациента е по-лош“. Срещата на болния с лекаря, особено, когато този лекар е хирург, обикновено е в контекста на страшна, в някои случаи ужасяваща диагноза – перитонит, чревна непроходимост, карцином.

Лекарят е длъжен винаги да има предвид, че обикновен ден за него вероятно е най-лошият ден в живота за човека отсреща и е негова задача да облекчи максимално страданията – да отдели нужното време, да обясни на разбираем език състоянието на пациента, да представи възможностите за лечение - на него и близките му.

В същотото време трябва да се има предвид, че пациентът не е клиент – той не винаги е прав. Това означава, че когато пациентът прави грешен избор или прекосява определени граници, лекарят има право да му го каже.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

В последните две години успях да преоткрия едно почти забравено свое хоби – вдигането на тежести. Смея да твърдя, че без него моето физическо и психическо здраве страдат значително, правейки ме генерално по-непродуктивен във всички останали направления, включително и хирургията. Друго мое любимо занимание е планинарството, за което, за жалост, ми оставя твърде малко време. Обичам, заедно със съпругата ми, да преоткриваме нови китчета в България. Нашата Родина предлага изключително много места за опознаване.

Коя е любимата Ви максима – онази истина, онзи духовен принцип, който Ви помага да устоявате на трудностите и предизвикателства в живота и професията?

Най-просто казано: „Отнасяй се с другите, така както би искал да се отнасят с теб“. Рано или късно всеки един от нас се озовава в ролята на пациент и когато това се случи, всеки се надява да попадне на компетентен, емпатичен и комуникативен лекар. Нашата задача е да бъдем този човек.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, които също като Вас сега правят първите си стъпки в хирургията2

Да се въоръжат със желязна воля и стоманено търпение. Нищо в нашата професия не се случва бързо, лесно или безболезнено, като това важи неколкократно в по-голяма степен за хирургията. Всеки, който се залавя с тази специалност, трябва да знае, че „пътят е страшен, но славен“. Жертвите, които младият хирург трябва да направи, със сигурност си струват удовлетвориението, което получава при добре свършена работа. Това чувство е трудно достижимо, но може да се сравни с малко други емоции.