Патронажна грижа, национален електронен регистър на новородените и по-справедливо разпределение на кадри и апаратура – това са част от ключовите реформи, които биха подобрили неонаталната грижа у нас. Това заяви д-р Станислава Хитрова, началник на интензивното отделение към Клиниката по неонатология в УСБАЛАГ „Майчин дом“, в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Според д-р Хитрова патронажната грижа е изключително важна, особено за недоносените бебета след изписването им от болница.
„Патронажната грижа е изключително полезна – особено в първите месеци и до първата година след изписването на недоносените деца. Тя дава сигурност на родителите в един много притеснителен период“, посочи д-р Хитрова. Тази грижа може да бъде осъществявана от акушерки и медицински сестри и следва да бъде финансирана от държавата, подчерта тя.
По думите ѝ в последните години в България е навлязла модерна неонатална апаратура, но има сериозен дисбаланс в разпределението ѝ. „Има апаратура в региони с ниска раждаемост и без специалисти, които да работят с нея, докато в други звена, където нуждата е по-голяма, тя липсва“, посочи специалистката. Д-р Хитрова подчерта още, че апаратурата без обучен персонал може дори да бъде опасна, а не полезна, и призова за по-гъвкава национална политика и механизъм за пренасочване на неизползваното оборудване.
Една от най-важните теми според нея е липсата на национален електронен регистър на недоносените и рисковите новородени. „Такъв регистър от години съществува само като добро намерение. Той е изключително необходим – за проследяване, анализи, планиране и по-добра медицинска грижа“, обясни д-р Хитрова. По думите й подобна система би дала възможност всяко дете да бъде проследявано до 18-годишна възраст, независимо къде живее семейството – в България или в чужбина. „С един национален регистър всеки педиатър във всяка част на страната, ще има достъп до цялата медицинска история на детето – от раждането нататък“, посочи тя.
Д-р Хитрова обърна внимание, че в момента голяма част от дейностите по проследяване на недоносените деца не се финансират от Здравната каса. „В момента много от прегледите и изследванията се заплащат от родителите. Нямаме ясна и унифицирана национална програма за късно проследяване“, подчерта специалистката. Според нея такава програма, обвързана с електронен регистър, би уеднаквила грижата в цялата страна и би облекчила семействата.
Въпреки нуждата от реформи, д-р Хитрова е категорична, че клиничната неонатология в България не отстъпва на европейската. „Имаме стандарти, болнични звена, мотивирани специалисти и добра апаратура. Чисто медицински ние сме на много добро ниво“, отбеляза лекарката. Тя подчерта и значението на благотворителните инициативи като „Българската Коледа“, фондацията „Нашите недоносени деца“ и инициативата „Капачки за бъдеще“, които през годините са били ключови партньори на неонаталните отделения.
