Най-важното, което трябва да установим, когато се съмняваме, че един човек развива сезонна алергия, е дали симптомите се появяват, когато той е на открито – това е отличителният белег на една сенна хрема. Това заяви пред БНТ д-р Диана Христова, алерголог в УМБАЛ „Александровска“. По думите й, това е свързано със симптомите на сезонния алергичен риноконюнктивит.
„Зачервяването, дразненето, сълзенето от очите също може да бъде един от симптомите на алергичен ринит“, каза специалистката.
По думите й много пациенти съобщават, че когато са носили маски по време на пандемията, не са имали тези симптоми.
„Това обаче не е решението, защото ние трябва да се чувстваме свободни навсякъде. Факт е, че голяма част от хората със сенна хрема и алергичен ринит наистина развиват астма. Ако това се случи в по-млада, детска възраст, е много вероятно да става въпрос точно за алергична астма, ето защо контролът на тези симптоми е много важен. Добрият контрол над астмата допринася да се постигне профилактика на евентуалното й последващо развитие“, категорична бе тя.
Д-р Христова обясни, че астмата представлява хронично възпаление на дихателните пътища – големите и малките. „Когато не лекуваме това възпаление, то се превръща в хронично. С течение на времето се появява сенсибилизация и към други неспецифични дразнители – остри миризми, топло – студено, влажен въздух – нещо, което е извън зоната ни комфорт. Това вече са белезите на хроничното възпаление. Ние го наричаме „хиперреактивност“, посочи тя.
По думите й тестването е важно, като това се отнася както за кожно-алергичните проби, така и за кръвните. „Те ще ни дадат информация към какво нашият организъм е готов да реагира. Не винаги хората, които имат положителни кожно-алергични проби, имат симптоми. Около 30% от популацията има някакъв положителен кожно-алергичен тест, това е имунологичен феномен. Това е първият етап на алергията, която клинично ще се изяви в бъдеще, ще се реализира. Част от хората още в следващия сезон при срещата с тези алергени ще развият тези симптоми, други няма да ги развият, не можем да класифицираме, да определим точно кой кога ще ги развие. Когато имаме това знание, ще можем да имаме готовност да реагираме и да вземем мерки, да проведем лечение, така няма да се развият усложнения, свързани най-често с появата на една бронхиална астма“, посочи алерголожката.
За жалост, времето до развитието на заболяването става все по-кратко и това се дължи и на потенциала на средата да бъде алергенна, обърна внимание тя.
„Всичко, което ни заобикаля, като битова химия, замърсяване на въздуха, недоизгорели дизелови частици, прах – е нещо, което активира нашите имунни клетки. Когато тези допълнителни компоненти налеят масло в огъня и когато имаме вече една налична сенсибилизация, дебютът на сенната хрема или на астмата е много по-близо до нас“, каза тя.
Специалистката обърна внимание, че когато контролираме, ни всъщност правим добрата профилактика, при добър контрол можем да очакваме много по-редки пристъпи.
„Ако това се случи, първото и най-важното е да създадем спокойствие около човека с пристъп. Това състояние може да се дължи на инспираторен задух, на чувство за тежест в гърдите, когато не можем да издишаме. Страхът от задух, от асфиксия, е един вроден, базов страх. Така че най-важното нещо е да създадем спокойствието, да осигурим пространството около този човек, защото той сам не може да го направи. Второто важно нещо е да имаме т.нар. спасителен медикамент, обикновено хората с хронично заболяване го носят със себе си и след приложение за 3-4 минути, то осигурява проходимост на дихателните пътища, за да може да се осигури едно добро оксигениране на кръвта. Но най-важното нещо е да създадем спокойствие“, категорична бе тя.
Д-р Христова спря вниманието си и на хранителните алергии, в частност към специфични храни като морски дарове. По думите й те могат да протичат много тежко, но е доказано, че хора, които имат алергия към морски дарове, имат сенсибилизация и към други често срещани алергени.
„В природата това се нарича строги консервативни последователности, това са белтъчни структури, които са общи за биологичния свят, те са еволюционно затвърдени като такива. Така, ако човек е сенсибилизиран към кърлежа в домашния прах, който е основна алергизираща компонента в него, той може да реагира кръстосано към миди, скариди и други подобни храни“, подчерта алерголожката.
