Днес, в рамките на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия, бе представен и обсъден проектът на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030). Документът очертава дългосрочна програма за изграждане на цялостна, устойчива и високотехнологична система за превенция, ранна диагностика, ефективно лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хората с мозъчни заболявания.
„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на дискусията.
Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на СЗО и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.
Документът обхваща пет стратегически направления
Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.
В дискусията взеха участие здравният министър доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски. председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на СЛК д-р Асен Меджидиев.
„Националният план за мозъчните заболявания предвижда включване и взаимодействие на всички заинтересовани страни. Виждаме, че се създава устойчива рамка на грижата за мозъчното здраве у нас. Убеден съм, че днешните експертни решения ще се превърнат в утрешни реални действия“, с тези думи министърът на здравеопазването министър Кирилов приветства гостите на кръглата маса.
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски изрази съпричастност към този значим медикосоциален проблем и подчерта, че стремежът на институцията е да подкрепя засегнатите хора, като им помага да възстановят увереността си и да се реализират пълноценно в обществото.
Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.
Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората
лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение, стана ясно по време на дискусията.
Първата част на форума беше посветена на предложенията на водещите научни и професионални организации. Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов подчерта, че
темата е от изключително значение не само за общественото здраве, но и за пациентите и медицинската общност като цяло
Той изрази увереност, че усилията на водещите специалисти в тази област ще поставят основите на един модерен и ефективен национален подход, който ще обедини научния потенциал, клиничния опит и политиките за превенция и лечение на мозъчните заболявания.
Д-р Асен Меджидиев, председател на СЛК отбеляза, че в Колегията членуват близо 100 неврохирурзи, 400 невролози и около 200 психиатри, което е доказателство за високия експертен потенциал на организацията в областта на мозъчното здраве.
„Това не е единствената причина СЛК да подкрепя този форум – споделеният опит и експертността на участниците ще очертаят ефективни решения и стратегии, които несъмнено ще подобрят лечението и грижата за пациентите с мозъчни заболявания“, посочи д-р Меджидиев.
Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции. Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.
Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие
с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.
Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване. Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите. Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечносъдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.
Мозъчното здраве е сред най-подценяваните теми в здравната система
въпреки че тези заболявания са водеща причина за инвалидност и втора по честота причина за смърт в света. По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.
Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства.
През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната.
