Д-р Христофор Черкезов: Лечението започва още с първата среща с пациента

Д-р Христофор Черкезов е специалист гръден хирург в ДКЦ Софиямед.

Завършва образованието си в МУ – Варна. Своята специалност „Гръдна хирургия“ придобива след специализация в Клиника по сърдечна, гръдна и съдова хирургия към Университетската клиника в Улм, Германия и в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна.

Работи в сферата на минимално инвазивната хирургия, бронхоскопията, ултразвуковата диагностика и робот-асистираните операции със системата DaVinci.

Има клиничен опит в лечението на комплексни случаи, изискващи мултидисциплинарен подход и хирургичен опит в торакоскопски и отворени белодробни резекции, хирургично лечение на тумори на белия дроб и медиастинума, резекции и пластики на гръдната стена.

Д-р Черкезов, как взехте решение да се насочите към гръдната хирургия?

Още в ранните ми студентски години основната ми енергия и интерес бяха насочени към сърдечната хирургия. Когато избирах място за работа в Германия, в клиника по сърдечносъдова и гръдна хирургия нямаше обявена позиция за специализация по сърдечна хирургия, затова планирах първо да започна в гръдната хирургия и после да се преместя в сърдечна. Въпреки първоначалните си планове, срещнах невероятен учител – д-р Левани Шошиашвили, с когото и досега поддържам контакт и споделям своите успехи. Ангажираността му към моето развитие, както и красотата, предизвикателството и деликатността на белодробната хирургия, ме спечелиха безвъзвратно.

Разкажете за работата си в Германия – на какво Ви научиха учителите Ви, каква е организацията на оперативната дейност и наблюдението през постоперативния период, как се подхожда към особено комплицираните случаи?

В Германия имах удоволствието да работя с множество изключителни специалисти, от всеки от тях съм взел по нещо ценно, което съм интегрирал в професионалния си опит. Много време ще ми трябва, за да ви разкажа за всички тях.

Освен висококачествени хирургични умения, придобих и безценни клинични знания от много колеги специалисти от различни направления. В клиниката беше водещ холистичният подход – всеки пациент се обсъжда индивидуално от мултидисциплинарен екип от специалисти, което гарантира оптимално лечение. Комуникацията между отделните звена беше образцово ефективна – хирургът постоянно комуникира с онколози, кардиолози, нефролози, хематолози, радиолози, нуклеарни медици, лъчетерапевти и други. Това осигуряваше динамичен обмен на знания и по-богат диагностичен и лечебен процес. Сега тези знания са ми изключително полезни, защото пациентите, които лекувам в България, са по-комплексно и тежко болни и изискват мултифасетен подход.

Особена полза ми донесоха ежеседмичните онкологични комисии, в които се обсъждаха голям брой пациенти с лекари от осем различни специалности. С колегите от тези комисии поддържам контакт и в момента, като дискутираме сложни случаи онлайн.

Защо решихте да се върнете в България?

Животът така реши, а аз избрах да не се съпротивлявам. Около година след като получих специалност, преживях няколко тъжни лични събития, които сякаш затвориха главата “Германия” в моята книга. Преди изтичането на трудовия ми договор започнах да разглеждам предложения за работа в Швейцария и Австрия и посещавах клиники там. По съвпадение научих за развитието на българската медицина по време на престоя ми в чужбина. Имах разговор с ръководството на УМБАЛ „Софиямед“, който ме убеди в потенциала и възможностите тук. А те не бяха по-малко от тези в Германия, Австрия или Швейцария. А както се казва, никъде не е по-хубаво от вкъщи.

Какви са очакванията Ви за професионално развитие и усъвършенстване тук?

В клиниката по гръдна хирургия към УМБАЛ „Софиямед“ се извършва пълният спектър от гръднохирургични операции, включително модерна роботизирана хирургия, която лично ме вълнува. В лицето на доц. д-р Десислав Врачански – началник на Клиниката по гръдна хирургия, както и целият негов екип, срещнах отлични колеги и специалисти, от които имам удоволствието да обогатя хирургичната си техника с малко по-различен, елегантен и интересен стил на минимално-инвазивна гръдна хирургия. От друга страна, както вече споменах, пациентите в България поради различни причини са по-медицински предизвикателни, което непрекъснато ще развива и усъвършенства моя подход и умения. Според впечатленията ми до момента мога да очаквам значителни професионални напредъци.

Кои според Вас са най-бързо развиващите се области на торакалната хирургия, които ще определят нейния облик през идващите десетилетия?

Без съмнение – роботизираната хирургия. Когато търсех работа след специализацията, всяка втора обява беше за специалист с умения в роботизирана гръдна хирургия. Тя предлага несравнима прецизност и удобство за хирурга, а пациентите все повече я избират. Недостатъците са, че изисква повече време за подготовка, както и разходите за консумативи. Въпреки това смятам, че повечето колеги и пациенти биха предпочели роботизираната хирургия, ако нямаше ограничения.

Ще отиде ли в историята откритата гръдна хирургия, ще бъде ли изцяло изместена тя от новите по-щадящи интервенционални методи – каква е Вашата прогноза?

Не вярвам това да се случи скоро. Откритата хирургия все още е необходима при спешни случаи, усложнения, сложни съдови и бронхиални пластики. Въпреки рядкостта й, смятам, че този подход няма скоро да бъде изоставен.

Навреме ли се диагностицират българските пациенти, навреме ли се насочват към гръден хирург или по-често има забавяне?

Не смятам, че в момента мога да отговоря компетентно на този въпрос, тъй като работя в България едва от няколко месеца, а понятието „навреме“ е относително. Началните стадии на заболяванията, с които се занимаваме, често протичат безсимптомно или с леки, неспецифични оплаквания. По-силно изразени симптоми се появяват едва след като болестта е напреднала. Основната ми препоръка към пациентите е следната – кашлица, продължаваща повече от 8 седмици, налага консултация с пулмолог и рентгенова снимка.

Мога да направя конкретно сравнение с опита си в Германия. Там по принцип се правят повече скенери на гръден кош по различни причини, включително и профилактично според определени критерии, което засега не виждам да е широко приложено в България. При тези изследвания често случайно се откриват патологични промени, поради които пациентът бива насочван амбулаторно към гръден хирург за допълнителна оценка.

От друга страна, германците са възпитани да бъдат изключително отговорни към здравето си. Те се информират, интересуват и съдействат активно в диагностиката и лечението.

Какво бихте препоръчали на хората, които имат страх и се колебаят да приемат ли оперативно лечение?

Страхът от неизвестното е напълно естествен и разбираем. Най-сигурното средство за преодоляването му е информацията. Затова като хирург считам за свой дълг подробно и ясно да разясня на пациента същността на предстоящата процедура – защо е необходимо нейното извършване и какво може да очаква през целия период на лечение и престой в болничното заведение. Това включва както възможните рискове и усложнения, така и начините за тяхното овладяване. Само при достатъчно ясна и пълна информация пациентът може да бъде активен участник в лечебния процес и да вземе информирано и осъзнато решение относно своето здраве. Всяко колебание или страх показва, че планът за лечение не е бил представен достатъчно изчерпателно и разбираемо.

Убеден съм, че този подход е най-ефективният за изграждане на доверие между лекаря и пациента, което значително улеснява приемането на трудните, но необходими медицински решения.