Д-р Явор Павлов: Патолозите са хората в сянка, които държат ключа към точната диагноза

Д-р Явор Павлов завършва медицина в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна през 2022 г. Постъпва на работа в Отделение по обща и клинична патология при УМБАЛ „Бургас“, а от 2023 г. специализира „Обща и клинична патология“ в Катедра „Обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология“ при - МУ Варна и в УМБАЛ „Света Марина“.

От 2025 г. д-р Павлов е редовен докторант към катедрата с тема на дисертацията „Високостепенни глиални тумори“.

През септември 2025 г. се присъединява към екипа на Отделение по клинична патология при УМБАЛ „Бургасмед“. Има специални интереси към туморната мекотъканна, белодробна и невропатология.

Д-р Павлов, как решихте да се посветите на медицината?

Като всяко дете, което мечтае да порасне, имах мечти. Щастлив съм, че до мен беше един светъл близък човек, с високи морални устои и пример за подражание в медицината, който отделяше много от малкото си време за мен. Бялата престилка, хубавата риза, хората пред вратата на кабинета, търсещи здраве, а също добрата дума, излекуваният болен, ме впечатляваха и развиваха въображението ми.                                                                                       

И така - до гимназиалните години, когато започнах да чета истории за лекари с комплексни специалности, високо образование, богата експертиза, решаващи сложни казуси в поставянето на диагнозата и разплитането на множество криминални случаи. И дойде първият най-щастлив ден - студент по медицина! След шест години на обучение дойде и най-тържественият ден, когато чух заветните думи „Обявявам дипломантите от випуск 2022 за пълноправни лекари!”. Шапките бяха във въздуха, а аз и колегите ми – безкрайно удовлетворени.

Какво Ви мотивира да изберете клиничната патология за специалност? Кои бяха първите Ви учители в тази област?

В медицината има едно златно правило: без точна диагноза няма правилно лечение. Патолозите са хората в сянка, които държат ключа към тази истина. Те са най-важни за хирурзите и онколозите, а понякога и за органите на МВР, съда и прокуратурата. Всеки пациент иска да знае, че терапията му е точна, вярна и ще помогне. Нашата работа под микроскопа определя дали един човек ще премине през тежка химиотерапия, или има нужда от щадящо лечение, или няма нужда от намеса. Ние не виждаме пациентите в коридора, но мислим за тях и всички измерения на диагнозата.

Патологията вече не е това, което хората си представят от филмите. Днес тя е високотехнологична специалност. Работим с дигитални скенери и изкуствен интелект, които ни помагат да откриваме туморни клетки, там където невъоръжено око не ги вижда. В отделението ни в УМБАЛ „Бургасмед“ се извършват рутинни хистопатологични, специални хистохимични и високоспециализирани цитологични изследвания, обхващащи както доброкачествени процеси, така и широкия спектър от онкологични заболявания. Нашата мисия е да предоставим на клиницистите „карта“, по която те да водят пациента към излекуване.

Възпитаник съм на Медицински университет - Варна, а моите първи учители са проф. Цанева и доц. Дженков, а малко по-късно срещнах и доц. Калчев. Всички те дадоха много за изграждането ми като лекар. Показаха ми на практика, че постиженията идват с много труд, постоянство и четене. 

Кои области в специалността намирате за най-предизвикателни и интригуващи?

Едни от най-богатите раздели в патоанатомията са мозъчните и мекотъканните злокачествени тумори. Огромната пъстрота и богатата диагностична палитра се обуславят от множеството видове тъкани и клетки, формирани след зародишното развитие. Мозъчните тумори са част от онкологичните нозологии с най-малигнен характер, бързо протичане.

За злокачествените тумори от разнороден мезенхимен произход е характерна още по-богата хистологична гама, като за всички описани тумори най-ефективното лечение засега остава хирургията, при налични показания. Обширните молекулярно-патологични и генетични проучвания в областта значително разширяват кръгозора за диагностичен потенциал, въпреки че засега са извън рутинната практика. За заболявания, доскоро считани за абсолютно нелечими, с развитие на  медицината се осигурява на пациентите сравнително добър стандарт на живот, дори в напреднали стадии.

 Кои основни принципи в общуването с колеги клиницисти се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства?

 За целите на здравето, едно от най-важните условия е абсолютната и безпроблемна комуникация между всички болнични звена наред с патоанатомията. Всяка от специалностите, обслужващи пациента, особено онкологично болния, допринася за изгледа към диагнозата и лечението от всеки ъгъл и така помощта към него може да бъде оптимална, ефективна и да даде своя най-добър резултат. Разговорите с колеги от всяка специалност, изискват от патолога задълбочени познания по специалността на всеки един от тях. Общуването и разискването на медицинска информация между лекари, предполага не само доверие, но и солидна аргументация. Никой лекар не лекува сам. Силата на УМБАЛ „Бургасмед“ е в тясната връзка между патолозите и лекарите от останалите специалности. Ние работим в пълна координация и с медицинските онколози, за да определим най-ефективната диагностично-терапевтична стратегия въз основа на морфологичния и молекулярен профил на тумора. По отношение на хирургичните звена нашата намеса често започва още по време на самата операция чрез интраоперативно хистологично изследване – „гефрир“. С него помагаме на хирурга да определи обема на интервенцията в реално време. Тази колаборация гарантира, че всеки случай се разглежда всеобхватно, минимизирайки риска от грешки и оптимизирайки шансовете за успех.

Макар и по-рядко, налага ли се в практиката Ви да разговаряте с някои от пациентите за техните заболявания?

В ежедневието, за почуда на аудиторията, на нас ни се налага да провеждаме разговори с пациенти, насочени към нас, за да им бъде съобщена или разяснена диагноза.

Патологът е и добър клиницист. Той безпроблемно се ориентира в симптомите и синдромите на пациента и поставя вярната диагноза. Лично аз през по-голяма част от специализацията си по патология, работих и към ЦСМП, като лекар. Там се налага решение да се вземе бързо и да се окаже най-ефективна помощ за кратко време. Това са двете огневи линии на здравеопазването - спешна помощ и клинична патология, като ние сме малко по-скрити за обществото от спешните медици.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Личното време на българския лекар е малко, ценно и изпълнено с усвояване на нови знания, запознаване с научни проучвания и подготовка за утрешния ден. Това, което ми помага да преборя умората, са морето и добрата книга.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие в близко и в по-далечно бъдеще?   

В медицинската кариера, пътят към всяко постижение е труден и отнема години, а това са придобиване на повече специалности, изготвяне на дисертационни трудове, хабилитация и допълнително квалифициране.