Въпреки дългогодишните усилия и внесените законопроекти от страна на професионалната общност, към началото на 2026 г. в България все още няма приет специален Закон за дейността на психолозите. Професията все още не е държавно регулирана, а дейността се саморегулира чрез етични кодекси на дружества и асоциации, коментира пред Радио София психологът Иван Игов.
„Работата на консултативните психолози и психотерапевти не е регулирана професия, което означава, че държавата няма никакви изисквания към това кой може да извършва подобна дейност и как тази дейност може да бъде регламентирана, следена, контролирана“, обясни Игов.
България е сред малкото държави в ЕС (а според някои твърдения от бранша – и единствената), която няма приет Закон за професионалната дейност на психолозите или самостоятелен закон, регулиращ психологията като професия.
По думите му, често българите предпочитат посещението при врачки, отколкото да потърсят професионална психологическа помощ за проблемите си.
„Когато си имал проблем, който е продължавал с години, очакваш изведнъж това да се реши едва ли не веднага като си вържеш червен конец някъде. Това е много лесно обяснимо и се използва от шарлатаните с цел – да вземат едни пари и после този човек да се оправя сам“, каза психологът.
Игов коментира и това, че голяма част от българите не правят разлика между психолог, клиничен психолог и психиатър.
Като дългогодишен детски психолог, той коментира и темата за т.нар. „синдром на отложения живот“.
„Сигурно много хора ще ги учуди – аз не мисля, че нещо се е променило в последните няколкостотин години в начина, по който израстват децата ни, юношите, начинът, по който се сблъскват със света, с родителите си, с бъдещето си. Просто е различно от гледна точка на това къде и как се случва, с какви технологии боравим и какво правим. Да, преди известен брой години аз говорих за „синдрома на отложения живот“, за юношите, които в 11 и 12 клас не знаят какво искат да учат, не знаят накъде искат да се насочат. Хубавото е, че тук наблюдавам промяна“, изтъкна Иван Игов.
По думите му, има голяма разлика между това да си бил родител преди 30 години и днес. Според психолога, голяма част от самите родители се нуждаят от обучение как да бъдат родители. Той добави, че в България има подобни адаптирани програми, но към тях няма интерес.
За екранната зависимост Игов коментира, че проблемът отново идва основно от родителите, които подхвърлят телефон на детето си, когато е малко, за да осигурят време за себе си.
Уважаеми г-н Игов! Българите не правят разлика между ЖЕРТВА и АГРЕСОР!
Преди 4 години, в нощта на 24 февруари, престъпният режим на Кремъл извърши немислимото - нахлу в Украйна и запали пълномащабна война в Европа. Добре си спомняме всички прогнози, че войната ще приключи "за три дни". Вместо това светът стана свидетел на непоколебимата съпротива на украинския народ срещу болните имперски фантазии на Путин. И така вече 1462 дни. Украйна не се предаде. Не прие ролята на жертва, която очаква да бъде спасена, а решително укрепваше своите отбранителни сили и днес украинската армия е по-силна от всякога. Украйна устоя и показа на света, че никога не бива да се подценява способността на един народ да направи и невъзможното, за да защити свободата, суверенитета и идентичността си. И в най-мрачните първи дни на руската инвазия, и след кланетата в Буча и Ирпин, и след бомбардировките на Мариупол и Днипро, и днес, когато е подложена на енергиен геноцид - срината от агресора енергийна инфраструктура, на фона на температури под минус 20 градуса. Путин не успя да постигне нито една от целите си в Украйна. Той се провали, защото разчиташе на страха - тази най-древна и питателна храна за злото. И, парадоксално или не, днес той е този, който се страхува най-много. Страхува се, защото добре познава руската история и жестоката закономерност на нейните войни - от неуспешните походи през XVII и XVIII век, през Кримската война, 1917 г., Афганистан и разпада на СССР, всяко завръщане на руската армия у дома помита като лавина управляващия политически елит, без съществено значение дали това завръщане е под знамето на победа или загуба. Днес Кремъл е изправен пред същия капан: над 700 000 руски войници на фронта, които живеят сред хаос и дълбока корупция, вътрешно насилие, физически и психически тормоз; икономика, пренастроена изцяло на военен режим; общество, привикнало към логиката на фронта; и абсолютна невъзможност изходът да бъде ознаменуван с победа, която дори частично да изглежда като триумф. Европа отговори с единство. Ние никога няма да можем да се сравним със саможертвата и смелостта на украинския народ, но застанахме твърдо до него - с политическа подкрепа, с икономическа помощ, със санкции срещу агресора, с военна и хуманитарна помощ. Гордея се, че, въпреки огромната вътрешна съпротива, България също не показа колебание и намери начин да застане от правилната страна на историята. Още в началото, по време на кабинета на Кирил Петков, българската отбранителна индустрия осигури значителни количества боеприпаси, които в първите месеци покриваха съществен дял от нуждите на украинската армия. В критичен момент България осигуряваше и значителни доставки на дизелово гориво, което поддържаше мобилността на украинската отбрана. Подкрепихме решителните санкции на Европейския съюз, участвахме активно в общия европейски отговор, обявихме Русия за държава, подкрепяща тероризма, с решение на Народното събрание и доказахме, че можем да проявим политическа воля, кураж и солидарност. Това е принос, който не бива да бъде забравян. Нациите се раждат и се утвърждават въз основа на мащаба на саможертвата, която хората са готови да извършат заедно. Съюзите - също. Ако Путин си е въобразявал, че ще разбие европейската мечта на Украйна, той постигна обратното - тя вече е необратима реалност. От ужаса на войната, който украинците понасят днес, от техния героизъм, който ни дава шанса все още да живеем в комфорта на познатия ни свят, се ражда тяхното достойно място в европейското семейство. Слава на свободна Украйна! Да живее свободна и обединена Европа!
Тоя ли каза в едно предаване "Добре, че жертвите са се самоубили!" - за случая Петрохан? Или беше друг Игов?
И каква е?