Аркади Шарков: Системата трябва да премине към микс от клинични пътеки и ДСГ

Три модела на финансиране на здравната система съществуват в света – клиничните пътеки, диагностично-свързаните групи (ДСГ) и микс между тях. Държави, които доскоро основно работеха с ДСГ, все повече смесват системата с тази на клиничните пътеки, а такива като нашата – все повече раздробяват клиничните пътеки на подпътеки, което е вид преминаване към ДСГ или конкретен вид лечение с по-високо квалифициран персонал и по-сериозни иновации. Има един микс, към който би следвало и нашата система да премине.

Това каза пред БГНЕС здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) в отговор на въпрос необходима ли е промяна в здравноосигурителния ни модел.

Той обаче уточни, че ние все още не сме напълно наясно какво точно покрива една клинична пътека – дали включва лекарския труд, до каква степен го покрива, режийните разходи, иновациите. „Не на последно място, когато говорим за клинични пътеки и цени, говорим и за инфлация. И тук идва големият парадокс. От една страна, има нарастващи разходи в здравеопазването – ръст в цените на лекарствените продукти и медицинските изделия в резултат от търговските войни и военния конфликт в Близкия Изток, а от друга официалната статистика отчита дефлация – минус 7,2%“, каза Шарков.

По думите му това не отразява реалността, а е резултат от административни решения – като рязкото намаляване на таксата за болничен престой, което изкуствено „сваля“ цените в статистиката.

„Това е изкривяване, което ни пречи да видим реалната картина“, подчерта Шарков.

Според изчисленията на ЕКИП, в която той участва, реалната инфлация в сектора е „между 4% и 5%“, т.е. по-висока от общата инфлация в икономиката.

По отношение на доплащането от страна на пациентите Аркади Шарков заяви, че от 2018 г. досега се е удвоил броят на хората, които споделят, че все по-трудно им става да плащат за здравни грижи. „Около 37% от разходите за здравеопазване у нас са от джоба на домакинствата и този дял продължава да расте“, посочи той и допълни, че най-голямо доплащане е за образна диагностика, прегледи при специалисти и лабораторни изследвания – там, където цените не са регулирани.

„Рискът е хората да отлагат диагностика и лечение, което води до по-късно откриване на заболявания и по-лоши резултати“, предупреди Шарков.

Той подчерта, че особено тревожни са данните за лечението на инсулт в България. „Разходът е около 11 евро на човек при средно 60 евро в ЕС. Това обаче не означава по-малка нужда, а означава по-ниско финансиране, ограничен достъп и слаб обхват на услугите“, посочи Шарков.

По думите му последствията са тежки – липса на навременна помощ, висока степен на инвалидизация и изключване на пациентите от пазара на труда.

Решението според Шарков е в развитието на дългосрочната грижа и най-вече на неврорехабилитацията. „Това е инвестиция, която може да върне пациента на трудовия пазар и да намали разходите както за здравната, така и за социалната система. Освен икономически ефект, това има и силно социално измерение – намалява тежестта върху близките и подобрява качеството на живот“, каза той.

Според Шарков една трета от болничната инфраструктура в страната се състои от общински лечебни заведения, които са най-уязвими финансово, но точно те могат да бъдат преобразувани в болници за долекуване и дългосрочна грижа.

„България има сериозен дефицит на такива структури и това може да бъде полезна стъпка към преструктуриране на системата“, посочи Шарков, като отбеляза и социалния ефект – липсата на дългосрочна грижа често принуждава близките да напускат работа, за да се грижат за пациентите.