Биомаркерите са решението към съвременното персонализирано лечение на рак на белия дроб. Определянето на генетичната мутация може да помогне на онколозите да преценят коя е най-подходящата терапия за пациента. Това припомнят специалисти по повод предстоящия 4 февруари – Световен ден за борба с онкологичните заболявания.
Недребноклетъчният рак на белия дроб е най-широко разпространеният тип белодробен карцином и се регистрира при 85% от случаите, а приблизително половината от тези пациенти имат точно определен вид генетична мутация. Откриването ѝ е от ключово значение за по-прецизно дългосрочно прогнозиране на изхода от съответната терапия. Това може да стане чрез тестване на биомаркерите на пациента, което се извършва в лаборатория чрез анализ на проби от туморна тъкан на болния, кръв или урина. При изследването се търси наличие на известни мутации в туморните клетки. Резултатите от теста се интерпретират от медицинските онколози. При рака на белия дроб биомаркерите често са „движещи мутации“, т.е. генетични промени, които карат туморните клетки да растат неконтролируемо. Често срещани мутации при този вид карцином са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK.
Изследването на биомаркери се препоръчва от специалист онколог при повечето пациенти с диагноза рак на белия дроб за определяне вида на лечението. В момента специалистите избират лечение за пациентите си между три основни начина или комбинация от тях. Това са стандартната химиотерапия, таргетната терапия и имунотерапия, които навлязоха през последните две десетилетия.
Таргетната терапия се основава на откриване на генетични нарушения в туморните клетки, които играят ключова роля за съществуването на самата клетка. Чрез прилагане на лекарства, които блокират активността на тези генетични мутации, се стига до забавяне или спиране на развитието на злокачествения процес. В момента има открити 10 таргета (генетични мутации, пренареждания или други аномалии в клетката), за които вече са създадени, регистрирани и се прилагат лекарствени продукти, като за момента само половината са достъпни за българските пациенти и се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса.
Вторият съвременен метод на лечение е имунотерапията, която навлезе в клиничната практика преди 7 – 8 години. Тя цели да освободи блокирания от тумора имунитет и да даде възможност на имунната система сама да се бори срещу злокачественото заболяване. Характерно за имунотерапията е, че благодарение на нея се постигат изключително дълги клинични ремисии. Не малка част от болните, които се лекуват по този начин (самостоятелно или в комбинация), живеят повече от 5 години, въпреки че се касае за метастазирал рак на белите дробове.
По света всяка година близо 10 млн. души умират в резултат на онкологично заболяване, като най-често срещаните видове рак са рак на гърдата, простата, белия дроб и дебелото черво.
Ракът на белия дроб е една от водещите причини за смърт от злокачествени заболявания у нас. Рисковите фактори, водещи до белодробен карцином, са активното и пасивно тютюнопушене. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с този при непушачите. Влияние оказват още фамилната обремененост и предходно облъчване на белите дробове. Като рискова група за белодробния карцином се определят и хората с други белодробни заболявания като туберкулоза, Хронична обструктивна белодробна болест и белодробна фиброза.
