Изумен съм, че най-високотехнологичната специалност е урологията, а младите нямат интерес

Началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „Св. Анна“ - София д-р Михаил Абаджиев е завършил МУ-София през 1983 г. След това три години е работил по разпределение като хирург в Пирдоп. От 1987 г. постъпва в „Пирогов“. В „Св. Анна“ постъпва през 2008 г. Специализирал е в Магдебург, Германия - референтния център на Южната част на Източна Германия за лечение на туморите на отделителната система. Специализирал е още в Мюнхен и Регенсбург.

Д-р Абаджиев, как избрахте медицината за своя професия?

На практика аз съм потомствен доктор. Баща ми, лека му пръст, беше лекар, майка ми е зъболекар. Прадядо ми пък е бил първия лекар в Пазарджик. И това всъщност от една страна е ген, а от друга - хоби. Няма нищо по-хубаво от това професията да ти е хоби.

А как се насочихте към урологията?

Едно време, когато започвах да се занимавам с медицина, имаше разпределения. Тогава попаднах на един изключителен хирург - д-р Иван Руменов, който ме научи на основното в хирургията. Неговият племенник, на сестра му син - Григор Гоцев, беше уролог. Запалих се по урологията  покрай цялата тази фамилия. Тогава - в средата на 80-те години, в урологията вече започваха да навлизат  високите технологии. Колкото и парадоксално да ви звучи - урологията е най-високотехнологичната специалност в медицината. Това е нещо изключително завладяващо и обвързващо. Още по-интересното е, че през годините урологията е специалността, където са се получили най-големите нововъведения в медицината. Ще дам един пример - приложението на лазера в медицината започва от урологията. Първата артроскопия, която в момента е рутинна манипулация, е правена от уролог със стетоскоп. Единственият нобелов лауреат по медицина, който е клиницист, получава наградата 30-40 години след като е направил първата сърдечна катетаризация. И тя е направена с уретерален катетър. Имайте предвид, че лапароскопските операции и роботизираната хирургия също са започнали от урологията. В Германия например системната химиотерапия, която тук се правеше в онкологията, се правеше в урологията.

С какво Ви вдъхновиха специализациите в Германия?  

Най-голямо професионално удовлетворение изпитах в Регенсбург. Това е една изключителна болница, с изключителни специалисти и там всъщност. Регенсбург е най-голямото пристанище на Дунава в Германия и един от двата немски града, който не е пострадал от бомбардировките по времето на Втората световна война. Градът е бил 800 години столица на Бавария. А болницата, в която бях, е започнала като лазарет към католическата църква. Днес тази болница е изключително бутикова и дори надхвърля обичайното за Германия ниво.

Каква е причината високите технологии първо да се ползват в урологията?

По две причини - първо, защото е благодатна специалност и второ, защото уролозите са отворени към всичко ново. Има специалности, които са доста консервативни като мислене, като визия, като школа дори. Ще дам още един пример за иновациите - апарата за Екстракорпорална литотрипсия - това е извънтелесното разбиване на камъни в бъбреците. До момента, в който е измислена тази машина, камъните в отделителната система са се лекували оперативно. Чисто концептуално, да можеш да разбиеш един камък без да правиш никаква операция, извънтелесно, е истинска революция. Странно е, че  дори този революционен метод, вече е остарял. За мен е необяснимо от чисто професионална гледна точка, защо напоследък младите лекари нямат желание да се занимават с това. Като чисто професионално предизвикателство, за мен е учудващо, че не искат да го поемат.

Може би искат по-бърза реализация…

Как така? Нали трябва да дадеш, за да получиш? Няма как да се получи от днеска за утре и всичко на тепсия. Ако на човек му влезе тази специалност в кръвта, когато се потопи в нея, е безкрайно завладяващо.

След хирургическата интервенция, налага ли се допълнително лечение или операцията е достатъчна за пълно излекуване?

България е известна с най-много минерални извори след Исландия. Ние тук имаме един дар Божи, който изобщо не ценим. Най-парадоксално е, че българина изобщо не пие вода. Ще намери хиляда причини, за да не го прави. А само с увеличаването на количеството течности, може да се профилактира напълно образуването на камъни.

Кой е най-интересният случай в практиката Ви?

Всеки случай сам по себе си е уникален, но това, което за мен беше изключително предизвикателство и то по стечение на обстоятелствата, че в нашата болница имаме великолепни специалисти по кардиохирургия, беше един може би втория ми случай. Това беше един млад пациент с тумор на бъбрека и изключително голям тромб в горната празна вена, който стигаше до предсърдието. Предизвикателството беше наистина огромно, защото той нямаше никакви разсейки. Обсъдихме случая с колегите и оперирахме. Аз махнах тумора, колегите го включиха на екстракорпорално кръвообращение и през предсърдието извадиха тромба. Той беше с около 1/3 по-малък от тумора. След това помогнахме на още около десетина души по този начин.

Вие много дълго сте работил в „Пирогов“, защо избрахте „Св. Анна“?

Точно 23 години. Клиниката по урология в „Пирогов“ във времето, в което аз отидох, беше най-елитната клиника не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Там идваха най-големите световни специалисти. Имаше обмен на кадри с най-голямата болница в Мюнхен. В началото Ви казах едно име - Григор Гоцев, който беше изключителен хирург. Жалкото е, че си отиде на 41 години. Ако беше жив, нещата в урологията щяха да са съвсем други. Благодарение на него, българската урология беше поставена на правилните релси на развитие. За мен това беше уникален шанс. Идва обаче един момент, когато рутината те поглъща и човек трябва да намери някакъв друг вид предизвикателство, за да продължи да функционира.

Как се разтоварвате?

Както се разтоварва всеки. Почивам си. Пасивната почивка за мен е най-пълноценна. Въпросът е човек да намери достатъчно време за себе си. Успявам да го направя.

Снимка: Надежда Ненова