!
Петък, 29 Март 2024
23
май
3
 

Проучване на НПО:

Имаме лесен достъп до лекар, достатъчно болници, но лошо качество на здравеопазването

Понеделник, 23 Май 2022 | 16:09:16
3

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Тов

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация (НПО). Изследването е част от дейностите по финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

Изследването показва, че

България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари),

болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Според изводите от изследването финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Наблюдават се и големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати.

Според доклада „Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването“, базиран на изследването, ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни – с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8.9 г. по-ниска от тази на първенците Испания.

„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика в рамките на представянето на проучването.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г. (последните окончателни). По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия  (11.7)%) и Франция (11.1%), а най-малко – Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време

България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства,

а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15.6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Според данни, предоставени за проучването от НЗОК за периода 2019 г. – 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв.  Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 – 6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на Ковид броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием“, отчитат анализаторите.

Въпреки недобрите резултати по отношение цялостната ефективност на системата, анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите, показва

сравнително висока удовлетвореност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи

Като проблем за достъпа им до здравеопазване българите определят най-вече финансовите ограничения, докато по отношение на разстояние и транспорт, списъци с изчакване, удовлетвореността им е много по-висока от средната за ЕС.   Обяснение за това мнение може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широката мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.

Целия доклад може да видите тук.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
EFgS

БЛС-Въоръжено Крило 25.05.2022 10:13:48

Забравих да напшишща ,че % от БВП е най-нелепия показател за сравнение и е спекулативен. И то за страни с голяма разлика в този БВП на глава от населението и става за съпоставка само за страни със сходен БВП с не повече от 200 % разлика. Тоест в България дори 30% от БВП да се отделят за здравеопазване тази сума никога няма да стигне 11-те % на Австрия (2014) от техния висок БВП. Затова е неинформативно и неприложимо в анализите , а всеки ,който го използва е просто манипулатор. Само тъпанари и комунета икономисти от ВИИ Карл Маркс може да пробутват подобни аргументи като дял на средствата за здравеопазване от БВП и колко много били за България. Например Австрия има 428 милиарда долара БВП , а България едва 54 милиарда долара Така 8% за здраве на австрийците са US$ 34.3 милиарда , а за България US$ 4.32 милиарда, а знаем ,че това дори не е тази сума за ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ , а едни мижави 4.1 милиарда ЛЕВА не долари за здравеопазване. Кой е с повече пари за здравеопазване другари боклучави икономисти ? Още една икономическа порнография от някакви слуги на политическата класа от т.н ‘институт за пазарно икономически спекулации…..

БЛС-Въоръжено Крило 25.05.2022 10:06:43

когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Фамозно,фамозно заключение. Когато автомобилът ми е в ред ,той се движи. ,нещо такова е казала някаква си .А иначе отново воайорите на ИПИ са съставили поредния годишен чекиджийски доклад в който не се отбелязва ,че при 18 пъти по-нисkо финансиране българиtе все пак не са с 18 пъти по-ниска продължителност на живота. А ТРЯБВАШЕ. защото тъпи чички отново пренебрегнаха тези 18 ПЪТИ тоест 1800% по-ниско финансиране на здравеопазването ,в което нямат вече и лекари въпреки фалшивите данни подавани към Eurosstat и WHO за броя на лекарите в България. Фалшиви данни системно подаавани от МЗ, УС на БЛС и други слуги на политическата класа с което се аргументира ниското финансиране ,защото видите ли сме имали това ,имали сме онова и не е нужно финансиране ЗНАЧИ.

Гост 24.05.2022 14:02:29

Лошо финансиране = лошо качество!


Всичко за коронавируса
Още новини
78-годишен извади пистолет срещу медик
29.03.2024 12:27:30

78-годишен извади пистолет срещу медик

78-годишен мъж от Шумен отправил закана за убийство към медик в областната болница, съобщи БНР. М ...

Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават
29.03.2024 11:42:26

Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават

„В Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) има повече медицински асистенти и фелдшери, ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...