Какво е митрална инсуфициенция?

Митралната клапа е част от клапния апарат на сърцето. Тя осъществява работа си благодарение на своите две платна. Физиологично през нея преминава кръв от предсърдието към камерата. При нормални условия, клапата не позволява на кръвта да се върне обратно назад към предсърдието.   Има редица причини, водещи до увреждане структурата на клапата и нейния подклапен апарат което да доведе до неправилно ѝ функциониране. Неправилното клаптиране на платната на самата клапа може да доведе до митрална инсуфициенция. В повечето случаи, заболяването е с бавно прогресия, като тук изключваме остро настъпилата инсуфициенция, в следствие например на руптура на папиларен мускул. Болестта на митралната клапа е втората най-често срещана клапна лезия, изпреварвана само от аортна стеноза. Смята се, че пролапсът на митралната клапа е най-честият причинител на инсуфициенция на клапа и е наличен при 5% от нормалната популация. Друга широкоразпространена нозологична единица е миксоматозната дегенерация. Заболяването е по-често разпространено при жените, като с напредване на възрастта причинява разтягане на платната на клапана и хорда тендинеа. Миксоматозната дегенерация замества ревматичните сърдечни заболявания като водеща причина за митрални клапни аномалии. Исхемичната болест на сърцето причинява митрална регургитация, чрез комбинацията от исхемична дисфункция на папиларните мускули и дилатацията на ринга на клапата. Острата митрална регургитация може да наблюдава вследствие на прекаран инфекциозен ендокардит. В голем процент отслучайте причинителят е главно S. aureus. 

Симптомите, свързани с митрална инсуфициенция, зависят от това в кой етап на заболяването се намира пациента.

Пациентите с остра форма обикновено са силно симптоматични и ще имат симптомите на остра декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност като: задух, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Кардиогенен шок може да се наблюдава и при пациенти с остра митрална инсуфициенция поради разкъсване на папиларен мускул, разкъсване на chordae tendineae или инфекциозен ендокардит на митралната клапа.

Хората с хронично компенсирана митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги периоди от време, с нормална толерантност към упражнения и без данни за сърдечна недостатъчност. С течение на времето може да настъпи декомпенсация и пациентите могат да развият застойна сърдечна недостатъчност. Симптомите на влизане в декомпенсирана фаза могат да включват умора, задух, особено при натоварване и оток на краката.

Има различни методики за установяването и проследяването на митралната инсуфициенция. Може би най-широко използвания метод както в амбулаторната практика, така и в болничната е ехокардиографията. Тя е основният и съществен метод за диагностика и оценка на митрална регургитация. Трансторакална и трансезофагеална ехокардиография са златен стандарт за поставянето на самата диагнозата. Те служат също и за да се определи тежестта на митрална регургитация. Друг широко достъпен метод, но не толкова точен относно степента на заболяването е рентгенографията.  При пациенти с хронична митрална инсуфициенция след провеждане на рентгенографско изследване, може да се види рентгенова снимка с кардиомегалия и изглаждане на сърдечната талия. В съображение за поставяне на диагнозата митрална инсуфициенция при липсата на по-специфични изследвания е електрокардиограмата. При нея като  най-достъпен метод на диагностика може да се наблюдава предсърдно мъждене, което е следствие на дилатацията на лявото предсърдие и зародилите се в него рентри механизми. Друг метод за количествено определяне обема на митрална инсуфициенция с висока точност, както и други съпътстващи сърдечни заболявания (исхемична болест или аортна стеноза) е сърдечната катетеризация. Сърдечен ядрено-магнитен резонанс е важен и допълващ инструмент за оценка на тежестта на митрална инсуфициенция. Той предоставя точна оценка на количествените измервания, включително обемът на регургитиращата фракция. Определянето на тежка митрална регургитация показва по-силна  корелация с ремоделиране на лявата камера, отколкото ехокардиографията.

Лечението на митрална инсуфициенция зависи от прогресия на заболяването и състоянието на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия с диуретици и други лекарства за намаляване на преднатоварването на сърцето е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция. Както и при силно увредени пациенти, които не могат да се подложат на операция или друга инвазивна процедура за корекция на порока.  Тук трябва да споменем важният момент, че медикаментозното лечение повлиява само симптомите, без да лекува самото заболяване. Тоест пациентите със средностепенна митрална инсуфициенция е редно редовно да провеждат ехографско изследване за наблюдение на прогресията на клапния порок. Когато ехографията покаже че инсуфициенцията се е увеличила е нобходимо консултация със кардиохируг за преценка за оперативно лечение.

При хората с настъпила остра митрална инсуфициенция в повечето случаи дължаща се на инфекциозен ендокардит или руптура на папиларен мускул, лечението е хирургия на митралната клапа.

Има две хирургични възможности за лечение на митрална инсуфициенция. Едната възможност е смяната на митралната клапа. При нея е възможно нативната клапа да бъде подменена  с механична или биологична протеза. В съображение каква клапа да се използва влизат много фактори, като възраст, коморбидност, какъв е ритъма на пациента, социален комплаянс и най – важното неговото желание. Другата алтернатива е пластика на митралната клапа, ако тя е възможна. Обикновенно се предпочита както от пациента така и от оператора, пластика на нативна клапа.