Лекари от Русе за агресията над медици: Никой от нас не е дошъл да навреди, а да помага

Сами знаете колко дълбоко у нас е вкоренен уродливия СТАЛИНИЗЪМ! Знаете колко много хора изповядват идеята за ТВЪРДАТА РЪКА (е, не са 80%, но и 35-40% никак не са малко) Когато прости и бедни хора се разболеят, те стават много податливи на ОМРАЗАТА. Медиите абсолютно целенасочено и координирано през последните двадесет години генерираха тази ОМРАЗА срещу медиците у нас! Те САТАНИЗИРАХА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ, вменявайки ВИНА на всички нас за това, че хората НЕ СА БЕЗСМЪРТНИ!

До младите лекари от Русе - СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ! Не можете да си обясните защо е това противопоставяне лекари-пациенти? Аз ще се опитам да ви дам една доста вероятна причина за това! Само четете! Това НЯМА да го прочетете по нашите"свободни" и "независими" медии - на 112-то място по Свобода на Словото (Четвъртата власт и ВИНАГИ на ВЛАСТ!):"Делото срещу лекарите (на руски: дело врачей, врачи-вредители или врачи-убийцы) е заведено в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство. Делото срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на 1951 г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до Кремъл, лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 г., в процеса срещу Бухарин, подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин). В този случай обаче, според текста на официалното съобщение за ареста се казва, че "мнозинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация „Джойнт“, създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни". Делото на практика се подхранва от общата психоза на Сталин, от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че „вождът“ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с Андрей Жданов. От друга страна обаче, повод за разследването е откритият от лекар Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му. Съдържание Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало биват арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: „шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“, „американски наемници“, „диверсанти в бели халати“, „буржоазен национализъм“. Последното обвинение е насочено срещу лекарите-евреи. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на антисемитизъм – обвиняеми по него са и видни руски лекари, впоследствие то се разраства в такъв. Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни обстоятелства още през 1948 г., наречен „известен еврейски буржоазен националист“), д-р Борис Шимельович (бивш главен хирург на Червената армия и директор на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и др. Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния Съвет на СССР с орден на Ленин „за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци“ „Подписка“ до в. Правда На 3 януари 1953 г. вестниците „Правда“ и „Известия“ публикуват съобщение на ТАСС за ареста на „групата на лекарите-вредители“. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. „Правда“, в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към действията на съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че „няма еврейска нация“ и че еврейският национализъм „неизбежно води до измяна на Родината“, но че писмото в „Правда“ можело да бъде изтълкувано опасно от „враговете на Родината“, поради което той не можел сам да реши, дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е „желателен и полезен за защитата на Родината“, той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване. Вълна на антисемитизъм Публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите-евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви масово изселване на евреите в Сибир. Много от обикновените хора в Съветски съюз през 1953 г. вярват в истинността на обвиненията, като широко разпространено е мнението, че лекарите, макар и неволно, са станали съучастници в чужд заговор. На 9 февруари 1953 г. в съветското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това, международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече. Краят на делото След съобщението на ТАСС за делото срещу лекарите Сталин живее още само 51 дни. На 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени. На следващия ден това е обявено в пресата. Делото е закрито на 31 март 1953 г., а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран.