МЗ организира среща по проблемите на кръводаряването

МЗ разбира, че при ограничени наличности болниците призовават близките на пациенти, на които предстоят планови операции, да съдействат за намирането на доброволни кръводарители. Необходимо е обаче ясно разграничение между доброволния призив за съдействие и поставянето на осигуряването на кръводарители като задължително условие за лечение. Пациентът не следва да носи отговорността за обезпечаването на системата с кръв.

Това заявяват от Министерството на здравеопазването във връзка с обществения дебат по въпроса, повдигнат от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ).

Припомняме, от пациентската организация изпратиха запитване до МЗ по казуса, а от ведомството отговориха, че пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарители, за да получат болнично лечение. На това становище реагираха от Българската болнична асоциация (ББА), в която членуват държавни, общински и частни лечебни заведения, с въпрос към МЗ как да си набавят кръв и кръвни продукти при ниското ниво на доброволно кръводаряване у нас.

„При плановата дейност болниците трябва да разполагат с възможност да оценяват предварително необходимите количества и медицинския риск. В същото време всяка интервенция, включително планова, може да доведе до непредвидена необходимост от кръвопреливане. Този риск не може да бъде управляван единствено чрез призиви към семействата на пациентите“, посочват от Министерството в новото си становище.

„МЗ споделя оценката на болничните организации, че административното указание само по себе си няма да увеличи запасите в кръвните центрове. Поради това Министерството ще покани болничните асоциации, Националния център по трансфузионна хематология и регионалните центрове, експертен съвет по трансфузионна хематология, Научно дружество по трансфузионна хематология и БЧК на работна среща за изработване на обща стратегия и конкретен механизъм за действие“, заявяват от там.

Преди срещата ще бъде изискана актуална информация за:

- наличните количества кръв и кръвни съставки;

- потреблението и заявените нужди на лечебните заведения;

- възможностите за преразпределение между отделните региони;

- периодите и кръвните групи, при които недостигът е най-сериозен;

- капацитета за мобилни и извънредни кампании за кръводаряване.

На основата на тези данни трябва да бъдат договорени ясни правила за действие при недостиг, за обезпечаване на спешната и плановата дейност и за координация между болниците и структурите по трансфузионна хематология, категорични са от Здравното ведомство.

Целта на МЗ не е проблемът да бъде прикрит с административна забрана, нито лечебните заведения да бъдат оставени сами да търсят решение. Необходим е работещ баланс: болниците да разполагат с необходимите количества кръв, доброволното кръводаряване да бъде устойчиво насърчавано, а достъпът на пациентите до медицинска помощ да не зависи от способността на техните семейства да намерят дарители, заявяват още от там.