МС ще гледа Националната здравна стратегия 2030

Министерският съвет ще гледа на днешното си заседание проекта на Националната здравна стратегия, внесен от служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Предвижда се правителството да предложи приемането му от Народното събрание, когато то се състави.

В проекта, изготвен от екипа на редовния здравен министър проф. Асена Сербезова, се очертават стратегическите цели, приоритетите и реформите, които трябва да подобрят цялостно здравната система до 2030 г.

Стратегическа цел 1, посочена в стратегията, е устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето. Стратегическа цел 2 е ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве. Стратегическа цел 3 пък е гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните опасности и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас и по света, както и намаляване на неравенствата поради несправедливи различия в достъпа до здравни услуги между отделни региони в страната или между отделни групи от населението, като се отдава първостепенна важност на защитата на правата на човека.

Като основно предизвикателство пред системата здравната стратегия посочва първото място на България по смъртност и последното по продължителност на живота в ЕС. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰.

По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са причинени от мозъчно-съдови заболявания (инсулт) - 19 %, а ракът на белите дробове и болестите, свързани с употребата на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този вид смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, така и пътнотранспортните и другите видове произшествия, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика.

Смъртността, предотвратима чрез добро лечение, в България е 188 на 100 000 души - повече от два пъти по-висока от средната за ЕС - 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна смърт от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се смятат за предотвратими и лечими, представляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на иначе лечими причини, докато колоректалният рак е причина за 10 % от този вид смъртни случаи. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 - 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 - 2020 г.) намалява с 1.0 година. Тя остава най-ниската в ЕС, като е с цели 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.

Следващото предизвикателство челното място на България по детска смъртност в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ средно за ЕС. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот.

Сред останалите предизвикателства са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психичните болести; демографската криза; липсата на донори и водещото място на България по най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най-много от джоба си.