„Иновациите не са само технологии и методи – те са начин на мислене. Ако през 1950 г. медицинското знание се е удвоявало на всеки 50 години, то днес се удвоява на всеки 73 дни.“ Това каза Тодор Воденичаров, управител на Siemens Healthcare България, по време на XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ и HealthPR с медийното партньорство на Zdrave.net.
„Медицината не стои на едно място. Преди 10 години роботизацията и изкуственият интелект звучаха като фантастика, а днес ИИ вече разчита образна диагностика с точност до 95%“, каза още той.
Акад. Иван Миланов заяви, че в последните 10 години неврологията е била в голям застой, но от година-две са настъпили много новости по отношение на разбирането на патогенезата на заболяванията и от друга страна във внедряването на много нови медикаменти.
Сред новостите е ново лекарство за фибринолиза при остър инсулт, което дава предимства в лечението. Терапията се прилага само в 46 болници у нас, броят им трябва да се увеличи, каза акад. Миланов. Други иновации в неврологията са моноклоналните антитела, фокусираният ултразвук при паркинсон и есенциален тремор – все още не се прилага у нас, нова терапия при множествена склероза, което позволява на младите жени със заболяването да стават майки.
Проф. д-р Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България, алармира, че милиони хора са в риск, защото пушат, хранят се нездравословно и не се интересуват за кръвната си захар. Според него промяната трябва да започне от децата с разяснителни кампании сред учениците. Ключова е и забраната за пушене в закрити помещения.
Той коментира значими иновации в кардиологията, сред които са дигиталните устройства, с които човек следи в реално време показатели за сърдечната функция, новите възможности на образната диагностика и особено на ядрено-магнитния резонанс, с който се изследва морфология, функция, хистология на сърдечно-съдовата система в реално време. „В електрофизиологията вече се правят дигитални близнаци – модел, който позволява предварително разполагане на точките на аблация при процедура. Въпреки навлизането на иновациите обаче, здравните показатели не се подобряват и причината е липсата на активни действия в превенцията и профилактиката“, каза проф. Груев.
„Продължителността на живота е важна, но също и качеството. Идеалният вариант за нас е хармония между тялото, духа, ума и социалното присъствие“, каза д-р Михаил Михайлов, зам.-председател на Българската асоциация на естетичните дерматолози. По думите му пациентите вече не искат да изглеждат „направени“, а естествени, те търсят устойчив резултат, а не моментен ефект за социалните мрежи и от идеала за перфектен външен вид преминаваме към идеята за автентична идентичност.
AI подпомага диагностиката и терапевтичните решения, а новият държавен стандарт по кожни и венерически болести вече включва и естетичната дерматология – гаранция за безопасност, компетентност и качество. „Най-важното, което можем да дадем на пациента, е сигурността“, заяви той.
Председателят на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести адв. Светла Качарова разказа за проблемите и решенията, свързани с нерегистрираните лекарства.
Тя обясни механизмите за отпускане и финансиране на такива терапии. По думите на адв. Качарова се налага промяна в текста на Наредба 10 на МЗ, за да се възстанови равнопоставеността на алтернативите за достъп. „Механизмите, които се използват за законотворчество, трябва да бъдат обсъдени и съгласувани. Реално в момента тя „дописва“ Закона за лекарствата и се получават противоречия между нормативни актове. Достъпът на пациентите с редки болести до терапии е критично важен, животоспасяващ, и не бива да има забавяне“, каза адв. Качарова.
