Между 12% и 15% са антиваксърите у нас. МЗ: Не бива да им обръщаме внимание (Обновена)

Между 12% и 15% са антиваксърите у нас. Това стана ясно по време на семинара „Ваксини и ваксинопрофилактика“, който се провежда днес. Данните са от представително проучване на УНИЦЕФ, като според Министерството на здравеопазването те потвърждават данните от всички досегашни проучвания. Проучването е реализирано сред 1002 родители и 350 общопрактикуващи лекари.

„Българският антиваксър не може да бъде победен с наука. Той е много долнокачествен антиваксър. 15% вдигат шум за 115%. Игнорирайте тези 15%, защото с тях не може да се работи“, призова главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

По думите му подобна на нашата картина по отношение на антиваксърството има само донякъде в Сърбия, Македония, Румъния и Молдова. „Само в Молдова и България се увеличава заболяването от рак на маточната шийка. Това е и отговорът на въпроса защо сме на първо място по смъртност“, каза още той.

Според проучване има 5 групи в българското общество, които варират в отношението си към ваксините, допълни зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски. „25% са привържениците на ваксините, 24% са хората, които са притеснени. Това е част от средната класа, живеят в градски райони, имат задоволителна здравна грамотност, приемат донякъде рутинната имунизация, но имат нужда от повече информация, за да разберат необходимостта и страничните ефекти както от ваксините, така и от заболяването. 20% са скептиците, които имат нужда от доказателства за всяка ваксина и 12% са антиваксърите – хората, които целенасочено, убедено не вярват във ваксините, сравнително млади – между 18 и 49 г., по-често жени, но мъжете са с по-ниска здравна грамотност“, каза доц. Околийски.

Той допълни, че обществото ни е допуснало появата на скепсис по време на COVID-пандемията, което е довело до съмнение и в традиционните ваксини. „Това се наваксва с бързи темпове, но не бива да се забравя“, каза още доц. Околийски.

Зам.-министърът каза още, че това, което най-много е било надценено у нас, е страхът от инфекциозните заболявания, тъй като 20% от родители искат детето им да изгради имунитет само.

Д-р Радосвета Филипова от дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ на МЗ заяви, че сред главните проблеми, свързани с ваксинациите, констатирани от Министерството, са липса на единна автоматизирана система за планиране и отчитане на извършените имунизации, което води до грешки при планиране и при отчитане на имунизациите от ОПЛ; извършване, но неточно отчитане на имунизациите (напр. с ваксини, които съдържат задължителните антигени, но са в друга композиция) и отчитане на неизвършени имунизации - предпоставка за грешни анализи на национално ниво и риск от неточно планиране на нуждите от ваксини, както и от възникване на ваксинопредотвратими заболявания. Липсва информационна система за прехвърляне на здравна информация за пациента при преместване, липсва и автоматизирана система за отчет на раздадените и използвани ваксини на национално ниво.

Като най-голям проблем обаче тя отбеляза незаинтересоваността на медицинската общност и формиране на трайни негативни обществени настроения.

В същото време данните от анкетата на УНИЦЕФ показват, че 99,5% от ОПЛ съветват родителите да ваксинират своите деца с всички ваксини от задължителния имунизационен календар, а 83,7% от тях се обединяват около мнението, че ваксините от имунизационния календар на децата на възраст от 0 до 6 години трябва да останат задължителни.

Над 92% от общопрактикуващите лекари отхвърлят твърдението, че ваксините да имат тежки странични ефекти, над 80% заявяват, че отговарят изчерпателно на всички въпроси на родителите, свързани с ваксините, а 78% посочват, че в своята практика нямат деца от 0-6 години, които не са ваксинирани със задължителни ваксини. Според общопрактикуващите лекари една от основните причини за намаляването на ваксинационното покритие при заболяванията, включени в имунизационния календар, е неинформираността или липсата на достатъчно осведоменост у родителите срещу кои заболявания са ваксините от имунизационния календар и кога се поставят. Сред останалите причини, които затрудняват комуникацията с родителите, лекарите са посочили страхове и притеснения от странични ефекти на ваксините;  незаинтересованост на родители по отношение имунизацията на децата; разпространение на негативни възгледи, дезинформация и заблуди относно ваксините; проблеми с разбирането и комуникацията с хора с ниско ниво на образование, както и с представители на етнически малцинства.

Според доц. Кунчев решението дали да се имунизираш или да имунизираш детето си е емоционално, а не рационално. „Разберат ли хората, че е за тяхно добро, ще го направят“, категоричен беше той.