НСОПЛБ за стратегията за медсестрите: предложението е нерационално

„Изразената тенденция за намаляване броя на медицинските сестри и специалистите по здравни грижи като цяло наистина е тревожна, тъй като те (в рамките на своята компетентност) са важна част от всеки екип в системата на здравеопазването. Такава е тенденцията и при лекарите, които макар и в абсолютни числа на определен брой от населението да са над средното за ЕС са в тежък „скрит“ или ако използваме медицинския термин „латентен“ дефицит“.

Това посочват от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) в свое становище във връзка с приетото от парламентарната Комисия по здравеопазване решение за стратегия срещу недостига на медсестри.

От НСОПЛБ отбелязват, че „латентният“ дефицит се определя от факта, че 54% от лекарите в България са над 55 годишна възраст, 19% над 65, а средният брой на глава от населението е изчислена на база „практикуващи и дипломирани“. Освен това, процесът по първоначално и „формално“ приключване на необходимото образование (макар че лекарят се учи цял живот) при лекарите приключва най-малко в рамките на 9 до 11 години, напомнят те.

„Това е основание да настояваме дефицитът на специалисти в системата на здравеопазването да бъде разглеждан общо, а не парцелиран, каквато порочна тенденция на опити за решаване на частични проблеми се наблюдава през последните години“, подчертават от сдружението на общопрактикуващите лекари.

„Важността на поставената задача, макар и в непълнота (не следва да се отнася само за специалистите по здравни грижи), както посочихме, първо изисква заявена и гарантирана обща политическа подкрепа, тъй като касае промени в нормативна база, финансово и кадрово обезпечаване, т.е. промени в националната политика, свързани с общественото здраве и национална сигурност и не считаме, че може да бъде осъществен единствено и само от министъра на здравеопазването и то служебен министър, както се очертава предвид ситуацията в страната. От друга страна, посоченият 60-дневен срок за изпълнение е твърде недостатъчен, за да компенсира многото месеци и години пропуснато парламентарно и друго управленско време. Считаме също, че една стратегия никога не трябва да бъде самостоятелна идея и винаги трябва да бъде обсъждана с конкретна тактика – какво, кога и как.

Това са основания да не приемаме определянето на Министъра на здравеопазването като единствен изпълнител и още повече в посоченият 60-дневен срок. В този смисъл, обсъжданото предложение е нерационално“, категорични са от сдружението.

С пълния текст на становището им можете да се запознаете тук.