Повече от 400 лапароскопски операции на пациенти с хиатална херния са били осъществени през изминалите 10 години в Първа клиника по хирургия в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна. Висококвалифицираните екипи от специалисти с ръководител проф. д-р Красимир Иванов имат дългогодишен опит в общата и коремна хирургия и богат опит в безкръвните операции. Клиниката е сред най-модерните у нас - тя разполага с последно поколение медицинска апаратура за диагностика и иновативно лечение на заболяването.
Доц. д-р Александър Златаров от Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ обясни, че хиаталната херния е състояние, при което част от стомаха на пациента преминава от коремната кухина към гръдния кош. Лекарят уточни, че причина за заболяването е патологично разширение на отвор в диафрагмата, наречен хиатус, през който преминава хранопровода. Отворът нараства при отслабване на мускулната тъкан на диафрагмата, която разделя като преграда коремната кухина от областта на гърдите. Диафрагменият мускул се отпуска при затлъстяване, възрастови промени, травми, предишни операции, бременност, физически упражнения.
Симптомите на пациентите са разнообразни и зависят от вида и размера на хернията, обясни още доц. д-р Александър Златаров. Най-честите оплаквания са киселини, пареща болка зад гръдната кост, тежест в корема и затруднено хранене. Хиаталната херния може да предизвика и анемия, лесна умора и сърцебиене. Според лекарите симптомите на това заболяване често съвпадат с тези на други болести, затова отлагането на преглед при специалист и самолечението могат да доведат до сериозни последици за здравето на пациентите.
В зависимост от своята анатомия хиаталните хернии се класифицират в два основни типа. Най-често срещани са т. нар. плъзгащи хернии, при които долната част на хранопровода и част от стомаха се „приплъзват“ нагоре към гръдния кош. Друг вид са параезофагеалните хернии, които често са с по-големи размери и водят до усложнения. При тях в гръдната кухина преминава не само част от корема, но и други вътрешни органи. Останалите видове хиатални хернии са комбинации от предходните два типа.
Лекарите от Първа клиника по хирургия в Университетската болница са категорични, че разграничаването на различните заболявания от висококвалифицирани специалисти е важно, за да се определи правилното лечение. Оплакванията на пациенти с хиатални хернии и Гастроезофагеалната рефлуксна болест често се припокриват, но в първия случай лекарствата против киселини имат само временен ефект. Специалистите съветват да се потърси лекарска помощ при оплаквания, които не преминават в рамките на около месец. Незабавен преглед от хирург е необходим при повръщане и силна болка в горната част на корема.
„За поставяне на диагноза и определяне на типа хиатална херния се използват образни и ендоскопски методи като рентгенография с контраст и гастроскопия, която позволява да се огледа хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника за анатомични изменения и промени по лигавицата“, обясни доц. Златаров. Той допълни, че в някои случаи, особено при големи хернии се налага извършване на компютърна томография. След диагностичните изследвания хирургичният екип оформя план на лечение.
Специалистите в клиниката уточниха, че при пациенти с малка по размери хиатална херния рядко се налага хирургична интервенция. В останалите случаи лапароскопската операция е „златен стандарт“, тъй като подходът е миниинвазивен с много малки разрези и пациентът се възстановява бързо и безболезнено. Целта на манипулацията е да се възстанови нормалния размер на отвора в диафрагмата, да се върне стомахът в коремната кухина и да се изгради клапен механизъм между хранопровода и стомаха. По-нов и прецизен метод за лечение е роботизираната хирургия, при която специалистът управлява фини инструменти с възможности, надминаващи тези на човешката ръка.
По време на лекарската консултация в Първа клиника по хирургия в Университетската болница „Св. Марина“- Варна специалистите определят коя методика е най-подходяща за лечение на пациента с хиатална херния предвид състоянието, възрастта, придружаващите заболявания и тежестта на симптоматиката му.
Красимир Иванов не е професор. Март навърши 65г и не е гласуван в катедрата за удължаване на срока с още 1 година. Факт удобно скрит и при поредната интрига да го преизберат за пореден път за председател на общото събрание на МУ Варна.