Над 55% от българите никога не спортуват

Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот. Това показват данните от социологическо проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“. Данните бяха представени по време на пресконференция, посветена на здравословните навици на българите – събитие, организирано от „Health Metrics“ – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.

Повечето респонденти в проучването демонстрират раздвоени практики – 42% казват, че „по-скоро“ водят здравословен начин на живот, но в същото време 35% „по-скоро не“, а 14% изобщо не водят подобен начин на живот.

Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.

Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот се оказват финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.

Проучването разкрива също и ниската физическа активност сред населението. Над половината от анкетираните – цели 55% – никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежа към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.

23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.

„Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание. Затлъстяването е заболяване, което трябва да диагностицираме, профилактираме и лекуваме, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето. България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно“, коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ – София.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.

По темата проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в НЦОЗА, коментира, че „Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението. Важно е също така да се въведе здравно образование от ранна детска възраст.“

Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Проучването установява, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. Освен това, 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.

„Изключително отговорно е да се създава съдържание по здравословни теми. Затова е важно то да бъде експертно и подкрепено с факти и данни. Важно е да има постоянна комуникация и взаимодействие с експертите в областта с цел повишаване на квалификацията на създателите на съдържание и предаване на по-ясни и надеждни послания към широката публика“, сподели Радостина Христова, съучредител на Българска асоциация на създателите на съдържание.

Според изготвения икономически анализ на „Health Metrics“, представен от Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката, като всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY) – равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания. Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи. „В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък“, посочи Аркади Шарков.

„Проучването е част от нашия „Индекс на здравните тенденции“, чиято цел е регулярно да проследява тенденциите в поведението и нагласите на населението, свързани не само със здравословния начин на живот, но и с други показатели и фактори, свързани със здравето. Този индекс би могъл да служи като инструмент за по-точно планиране на политики, образователни кампании и програми, базирани на реални данни, а не на допускания. Именно това е сред приоритетите ни като компания – да проследяваме тези нагласи и да можем да правим реалистични прогнози за предстоящи тенденции, които да са в полза на институциите и организациите, ангажирани активно в промоцията на здравето и здравословния начин на живот“, сподели Екатерина Иларионова, управител на „Health Metrics“.