Повече от 61 000 души са загубили живота си поради знойните горещи вълни в Европа миналото лято, според данни от ново изследване, публикувано в списание Nature Medicine, предаде Ройтерс. Изводът на учените е, че усилията на страните за подготовка за горещината са фатално недостатъчни.
Проучването е дело на екип изследователи от европейски здравни институти. Те изчисляват че 61 600 души са починали от причини, свързани с жегата в 35 европейски страни, за периода от края на май до началото на септември 2022 г., по време на най-горещото лято в Европа, познато в историята.
Средиземноморските страни – Гърция, Италия, Португалия и Испания са били с най-висок процент на смъртност спрямо броя на населението.
„Средиземноморието се превръща в пустиня, горещите вълни се засилват през лятото само поради тези по-сухи условия“, каза съавторът на изследването Джоан Балестър, професор в Барселонския институт за глобално здраве.
През това лято, в което европейските страни бяха засегнати от интензивни горски пожари и суша, Португалия регистрира пикова температура от 47 градуса по Целзий през юли – малко по-малко от най-високата регистрирана температура в страната от 47,3 градуса през 2003 г.
В абсолютни числа Италия, Испания и Германия са най-много загубени животи поради горещините, съответно с 18 010, 11 324 и 8 173 смъртни случая.
Тъй като климатичните промени, причинени от човека, повишават температурите, топлинните вълни стават по-чести и по-тежки, посочват експерти.
Екстремните горещини могат да убият, като причинят топлинен удар или влошат сърдечно-съдови и респираторни заболявания, а възрастните хора са сред най-уязвимите, припомнят те.
Изследователите са използвали епидемиологични модели, за да анализират колко смъртни случая могат да бъдат пряко свързани с жегата от всички случаи на свръхсмъртност, регистрирани в европейските страни миналото лято. Получен е необичайно висок процент на свръхсмъртност. Няколко държави, включително Франция вече въведоха национални планове за справяне с високите температури след смъртоносните горещи вълни в Европа през 2003 г. Сред мерките бяха системи за ранно предупреждение и повече охлаждащи зелени площи в градовете.
Според изследователите обаче високият брой на смъртните случаи през миналата година предполага, че тези стратегии не успяват и трябва спешно да бъдат засилени.
„Това е индикация за тези страни, че трябва да преразгледат плановете си и да видят какво не работи“, каза Клоуи Бримикомб, учен по климата в Австрийския университет в Грац.
Министерството на здравеопазването на Германия миналия месец стартира кампания за препоръки към местните власти при изготвянето на планове за действие при екстремни горещини топлина, като например чрез повишена защита за бездомните хора или мерки като осигуряване на повече питейна вода на обществени места.
„Броят на смъртните случаи се увеличава всяка година. Не е телкова трудно да спасим тези хора, ако имаме план за това“, коментира по този повод германският здравен министър Карл Лаутербах
