Национална онкологична мрежа ще обединява всички онкоцентрове в страната

Основният проблем на онкологичната помощ у нас е липсата на интегритет и комплексност на грижите, като цялостно обслужване на болните е налице само в няколко лечебни заведения. Това е записано в Националната карта за дългосрочните нужди от здравни услуги със срок на действие до 2030 г., приета наскоро от Министерския съвет. В нея се набелязват пътища и подходи за преодоляване на този дефицит и промяна в модела на обслужване на онкологичните пациенти. Предвижда се и закупуването на нова високотехнологична апаратура, защото наличната към момента остарява и се амортизира.    

Онкологична помощ у нас сега осъществяват 42 лечебни заведения, едва 10 от тях обаче имат капацитет и предоставят едновременно лечение на солидни тумори, хематологични заболявания, левкемии и лимфоми и са осигурявали и парентерално лечение, сочат данните в националната карта. В нея се отбелязва още, че от всички 42 лечебни заведения, само в 22 се осъществява и лъчелечение, радиохирургия се прилага само в 11 лечебни заведения, а стереотактична радиохирургия (с кибернож) се работи само в 3 от тях. Нискодозова брахитерапия се прилага само в 4 лечебни заведения, а стандартна брахитерапия – в 16, конвенционална телегаматерапия се провежда само в една онкологична структура.

Това налага усилията да бъдат насочени към гарантиране на достъпа на българските граждани до здравни услуги в обхвата на онкологичната помощ, в това число скрининг, диагностика, оперативно лечение (онкохирургия), планиране на нуждите (онкокомитет), лекарствена терапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи. Усилията следва да включват

подкрепа на лечебни заведения, които имат капацитет или потенциал за развитие да предоставят комплексни и качествени онкологични грижи

на всички нива на болнично обслужване – областно, регионално и национално.

В документа се подчертава, че основната цел на политиката е онкологичните дейности да се организират в Национална онкологична мрежа, която да комбинира онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна и да подкрепя структурите на областно и регионално ниво.

В тази връзка е необходимо да бъде подкрепено обособяването на поне един всеобхватен национален онкологичен център, се посочва в националната карта. Тази мегаструктура трябва да съсредоточава в себе си най-високия технологичен и експертен потенциал, като едновременно бъде натоварена с научни и образователни функции и с възможности за управление на голям брой данни.

Приетите национални показатели за осигуреност с легла за специфично лечение на болни с онкологични заболявания са: за медицинска онкология - 0,13 на 1000 души население и за лъчелечение 0,14 на 1000 души население като

80% от леглата се планират на регионално ниво и 20 % се локират за дейности на национално ниво

При определяне броя на структурите, в които да бъде концентриран този капацитет, ще се използва индикативен национален показател за осигуреност с центрове за комплексни медицински грижи за болни с онкологични заболявания (ЦКМГ) 1– на 300 000 души, което означава, че на страната ни са необходими 20-21 такива центъра.

При определяне нуждите от високотехнологична апаратура ще се използват препоръчителни показатели за осигуреност: 1 линеен ускорител на 150 000 души (при изискване за най-малко 2 ускорителя в 1 център), 1 линеен ускорител за радиохирургия на 1 млн. души - 1 SPECT на 300 000 души - 1 PET-CT на 750 000 души, става ясно от разчетите в картата.

Териториалното разпределение, локализацията, функциите и капацитета на структурите за онкологичната помощ се съобразяват с насоките на Националния план за борба с рака на Република България и Националната концепцията за пространствено развитие (НКПР) , като ще се планират приоритетно на регионално и национално ниво и ще се отчита и местния капацитет на областно ниво.

За столицата, която е град от първо ниво съгласно НКПР, ще бъдат разгърнати структури, които покриват нуждите на София-град, София област и на Югозападния район на планиране, с достатъчен капацитет да обезпечи нуждите и на населението в цялата страна.

В картата се посочва, че на ниво София се търсят възможности за създаване на

Национален център за комплексни грижи за болни с онкологични заболявания

чрез интеграция – функционално обединение на лечебни заведения и структури с най-високо ниво на компетентност във всички направления на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания, гарантираща комплексност и интегритет на обслужването. Центърът ще участва в европейската мрежа от такива национални центрове на територията на Европейския съюз и ще играе роля на координиращо звено между онкологичните центрове в страната.

Останалите ключови интервенции и инвестиции включват още изграждането на „Център за протонтерапия“ на територията на лечебно заведение, включено в Националната онкологична мрежа, както и организиране на Национален център за широкообхватен скрининг на заболяванията, координиращ скрининговите дейности на регионално и местно ниво, а така също и изграждане на Националната платформа за медицинска диагностика, която ще осигурява пряк достъп на медицинските специалисти до най-актуалната клинично значима информация за онкологичните заболявания и възможности за комуникация на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения.

България разполага със значителен брой легла за медицинска онкология (лекарствено лечение), но те са неравномерно разпределени в отделните региони, като най-много от тях са съсредоточени в София-град (Югозападен район), Варна (Североизточен район) и Пловдив (Южен централен район), е една от главните констатации на експертите.

Легла за лъчелечение не достигат, а то е част от комплексното онкологично лечение, се посочва още в картата. В нея се препоръчва да се търсят начини и възможности за рационално използване на наличния потенциал на специализираните онкологични структури и областните болници.

При определянето на дългосрочните нужди от онкологични грижи, леглата по медицинска онкология се планират в рамките на лечебни заведения или като устойчиви и дългосрочни функционални обединения на такива, осигуряващи всички основни методи на онкологичното лечение.

Препоръчително е онкологичните структури да са

с капацитет над 100 пациенти дневно, в това число и за провеждане на амбулаторни процедури без продължителен болничен престой

Функционалното обединение на дейностите и капацитета на КОЦ и голяма многопрофилна болница за активно лечение би гарантирало в пълен обем осигуряването на комплексност и качество на грижата за болните с онкологични заболявания както по отношение на основното заболяване, така и на придружаващите заболявания и усложнения, се отбелязва в картата.

Най-сериозен дефицит е налице и по отношение на леглата за дългосрочни грижи, в т.ч. палиативни грижи за болни с онкологични заболявания. Такива легла липсват не само в общата болнична мрежа, но и в специализираните онкологични заведения, ето защо ще се търсят начини и стимули за разкриването им в цялата страна.