На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства

И частните болници да провеждат обществени поръчки при купуването на лекарства. Това реши на първо четене днес парламента при разглеждане на промени в Закона за обществените поръчки. Предложението бе на парламентарната група на Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ).

На първо четене поправката не мина, но след прегласуване, тя събра необходимия брой гласове - 98 гласа „За“, 6 – „Против“ и 81 – „Въздържал се“.

Приемането му на първо четене обаче не означава, че със сигурност ще бъде прието и окончателно, след като вече на няколко пъти в окончателното гласуване вотът се обръща.

Сагата с това предложение се точи години наред. И преди, както и днес, един от доводите на вносителите е, че ако не се приеме, то Европейската комисия ще ни санкционира. Теза, която обаче неколкократно бе отхвърляна.

Частните болници не отговарят на критериите за “публичноправна организация” и съответно не могат да бъдат “възложители” по ЗОП.

Дефинцията на публичноправна организация според Директивата 2014/24/ЕС на Европейския парламент от 26 февруари 2014 година е, че  „публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики: а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б)имат правосубектност; както и в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;

Очевидно в случая частните болници не отговарят и на трите изисквания едновременно, съответно не би трябвало държавата да подлежи на наказателна процедура.

В други държави от ЕС, като Германия и Нидерландия, частните болници също не провеждат обществени поръчки.

Самото приемане на въпросният законопроект би засегнало не само здравеопазването, а и всякакви други сектори като ще задължи редица компании да провеждат търгове.  

Отделен въпрос е и доколко провеждането на обществени поръчки би намалило средствата, които плаща НЗОК за лекарства, или това ще е поредния пример за злоупотреби. След като се разбра, че болници купуват едни и същи лекарства на различни цени, депутатите приеха и законова поправка, според която лечебните заведение да не могат да купуват лекарства на цена, която да е по-висока от среднопретелгената цена на същото лекарство за последните 6 месеца, като по този начин се стопират възможностите за покупка на един и същ медикамент от различни болници с пъти разлика в цената.

Остава да виси въпросът защо  неколкократно се опитва да се прокара тази законова поправка и не прозират ли лобистки интереси зад това, целящи влизането на определени фирми в частните болници. Дали не се търси едно окрупняване на пазара от големите търговци на едро на лекарства, които да си разделят лъвския пай от доставките за болниците.

Не се ли манипулира и общественото мнение, налагайки се непрекъснато говоренето, че Европейската комисия ще накаже България, въпреки че години наред това не се случва и вероятно няма и да се случи именно заради изброените по-горе причини.

Защо не се предложи обществени поръчки да се правят и от фармацевтичните компании, след като те са огромен ползвател на публичен ресурс?

Освен това самата риторика към частните болници е изключително крайна, представяйки нещата така, сякаш те единствено източват касата. Нещо, което за съжаление от край време се насажда – да има непрекъснато противопоставяне между частните, държавните и общинските лечебни заведения.