Околийски: Санкциите не могат да са водещ механизъм за политики в здравеопазването

„С изменения в две наредби и утвърждаването на механизъм за подпомагане на болниците в отдалечени райони се стремим да осигурим равен достъп и да въведем качествени и количествени критерии за лечението на пациентите“. Това казва зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски в интервю за 24chasa.com. По думите му, екипът на МЗ предвижда промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В същата посока е и друга предвидена мярка - обособяване на фонд “Обществено здраве” за профилактика и превенция и за реализиране на различни национални програми.

Доц. Околийски е категоричен, че

налагането на санкции не може да бъде водещ механизъм

за провеждане на политики в сферата на здравеопазването, а е необходимо да се заложи на възстановяване на доверието в системата.

„Проактивната политика изисква, на първо място, възвръщане на доверието в системата, което би мотивирало повече хора да разчитат на профилактиката не защото това е тяхно задължение, а защото това е отговорното поведение и грижа към собственото ни здраве.

Една от мерките, които са заложени в нашата програма, е

въвеждането на профилактичен календар,

който да регламентира сроковете и периодичността на прегледи и изследвания на рисковите групи пациенти“, казва той и допълва, че една от стъпките е реализирането на мащабна информационна кампания с цел да се формира позитивна нагласа у хората към профилактичните прегледи.

Доц. Околийски обясни още, че се предвиждат промени в Закона за здравето, засягащи правомощията на контролните органи при неявяване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация.

„В закона е предвидено за тези нарушения да се издават актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, който определя и наказателните постановления. Към момента обаче няма разписан подробен механизъм за установяване на тези нарушения, поради което регионалните здравни инспекции не могат да изпълняват вменените им законови задължения.

Настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването предвижда ревизиране на тези текстове и предложение на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.

По този начин ще бъдат въведени нужните корекции и допълнения, за да се прецизират наличните механизми за контрол, които да влязат ефективно в действие или да се заменят с нови“, обяснява той.

Националната здравна карта трябва да бъде приета до края на годината, казва още зам.-министърът. По думите му, тя може да се използва като инструмент за лимитиране на новите договори с НЗОК и това е така, защото, макар ресурсът на касата да се увеличава, той се разпределя между все повече участници в системата и така не може да се постигне баланс.

„Здравната карта ще казва с колко лечебни заведения минимум касата трябва да сключи договор.

Защото сега тя сключва с всички. Ако броят им се намали, тогава ще има повече финансов ресурс, което би довело и до намаляване на доплащането от пациентите“, е мнението на доц. Околийски.

Той коментира и темата за заплатите на медиците, като увери, че предстоят разговори с директорите на тези лечебни заведения, които имат затруднения с достигането на праговете по КТД.

„Ще търсим работещите решения за всеки отделен случай. Имаме подкрепата на министъра на финансите да постигнем много по-справедливо заплащане на всички колеги“, подчертава доц. Околийски.

По думите му екипът на Министерството на здравеопазването работи по ново остойностяване на клиничните пътеки и изработване на коефициенти за тежест при съпътстващи заболявания, които да диференцират заплащането по всяка пътека.