Подписаха анекса към НРД (Обновена)

Надзорният съвет на НЗОК и БЛС подписаха анекса към НРД 2023-2025 г. на днешното заседание на Надзора, съобщи пред журналисти председателят на Надзора и зам.-министър на здравеопазването Явор Пенчев.

„Искам да благодаря за изключително колегиалното отношение както от страна на БЛС, така и от страна на управителя на Касата и на всички служители, тъй като именно това отношение позволи по сравнително лек начин да мине цялата процедура по договаряне и самото подписване на това допълнително споразумение“, каза още Пенчев.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов уточни, че новите моменти в анекса са увеличаване на средствата за грижа за децата и полиморбидните пациенти. „Целево от увеличението на бюджета за ПИМП 23 млн. лв. отиват само в педиатричните практики за грижа за децата и водене на профилактика. Другият акцент в първичната извънболнична медицинска помощ са пациентите с хронични заболявания, които се водят на диспансерен отчет. В СИМП се запазва тенденцията колегите, които работят в системата й, да получават по-високо заплащане за прегледите. Увеличени са средствата и за ЛКК, за образната диагностика и за патоанатомичните изследвания“, каза д-р Брънзалов. 

По думите на председателя на Лекарския съюз най-големият проблем в бюджета за здравеопазване е в частта за болнична помощ. „Всички пера в бюджета, но особено в болничната помощ, имат недостиг на средства. НЗОК има дълг към лечебните заведения за миналата година, защото касовото изпълнение на бюджета за 2024 е по-голямо от увеличените средства за 2025 г. Там проблемите трябва да бъдат решавани и на политическо ниво“, каза д-р Брънзалов.

Той допълни, че сега нито една клинична пътека не може да получи по-висока цена, но в същото време обществото изисква от лекарите да въвеждат нови технологии и да има нови дейности. „При тази конюнктура и липса на средства това не може да се случи. Лекарите у нас правят всичко, което се прави по света, но в много ограничени финансови рамки“, каза още д-р Брънзалов.

„Преговорите не бяха лесни, но в съвсем кратък срок постигнахме споразумение по доста щекотливи въпроси. За първи път Касата финансира дейност на специалисти по здравни грижи с публичен ресурс. С анекса се осигурява част от ресурса на Касата в извънболничната медицинска помощ да бъде използван за профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред“, каза управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски.

Той съобщи, че по предложение на БЛС в анекса е записано, че Здравната каса вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците. В случай, че НЗОК установи надписана дейност санкцията освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, извършил нарушението. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря по съответната клинична пътека в срок за 12 месеца без право да работи по нея.

Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет адв. Силвия Величкова заяви, че не е подписала анекса, тъй като в него липсва възможността Здравната каса да реимбурсира биомаркерите.

„Тепърва предстои да бъде изработена амбулаторна процедура. Сега има определено финансиране от 5 млн. лв., но то е в частта за медицински изделия. Когато трябва да се прекопае нивата, една лопата не е достатъчна. На този етап е осигурена само лопатата. Ние сме започнали работа, създадена е работна група, която трябва да направи точен анализ как да бъдат имплементирани биомаркерните тествания в ежедневната практика на лекарите и се надявам, че при изготвени точни правила, това един ден ще стане“, каза д-р Брънзалов.

Трябва да се създадат правила и да се направи анализ в как тези биомаркери се реимбурсират в останалите европейски държави, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове, коментира и доц. Стефановски. По думите му такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването.