„Най-голямото предимство на мерките, заложени в новата наредба за дейността на медицинските специалисти в кабинетите в детските градини и училищата, е отпадането на хартиените документи и достъпа до Националната здравно-информационна система“. Това каза пред БНР Десислава Ценова, медицински специалист в 107-мо училище в София, председател на столичната организация на лекарските асистенти и фелдшерите.
„Здравно-профилактични карти от педиатрите, които често се забавят и не съдържат достатъчно информация, налага се ние да дописваме. Това са много тонове хартия“, обясни тя.
По думите й, тази учебна година едва ли ще се работи по новия начин, но от следваща промените ще са факт.
Ценова бе категорична, че медицинският специалист в училище е изключително натоварен с разнородни дейности като профилактика и здравни беседи, наблюдение и контрол на храната и храненето, стриктно поддържане на добра хигиена, карантиниране на деца при необходимост.
Според нея е много важно да се помисли за обезпечеността с кадри, защото е ясно от години, че у нас има недостиг на медицински специалисти.
„Важно е във всеки детски колектив да има медицински специалист“.
Сходно мнение по темата изрази и Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация „Родители“, представляваща и позицията на Националната мрежа за децата.
Тя подчерта, че училището е един жив организъм, в който са нужни медицински специалисти, психолози, ресурсни учители.
„Звучи чудесно да има единна система, през която да може да се вижда статусът на едно дете, да няма минимум брой деца за назначаване на специалист“, каза Алексиева.
Тя бе категорична, че медицински специалист, който обикаля няколко училища, не е добра практика, същото важи и за психолозите.
„Има добри предложения. Въпросът е как се обезпечават на практика“, обобщи тя и подчерта, че най-важното е да се намери начин за кадрово и финансово обезпечаване на предложените мерки.
