Има ли двоен стандарт на ЕК спрямо България за обществените поръчки на частните болници?

Миналата седмица стана ясно, че Европейската комисия пак заплаши че ще заведе дело срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Тези заплахи са постоянни от 2014 година. Не е ли това опит всички частни фирми да правят обществени поръчки в България и защо точно в тази ситуация се забързаха ППДБ. Защо тази поправка не важи за търговците на лекарства , които са най големия частен ползвател на пари от касата? Чиновници от Комисията смятат , че понастоящем българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50 % от финансирането си от публични източници. Това изключване — посочено в § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки — не е в съответствие с определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“, посочено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и поради това ограничава приложното поле на директивата.

Тук интересна ще е реакцията на Европейския съд, именно защото според определението, частните лечебни заведения не би трябвало да отговарят на критериите за „публичноправни организации“. 

Дефинцията на публичноправна организация според Директивата 2014/24/ЕС на Европейския парламент от 26 февруари 2014 година е, че  „публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики: а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б)имат правосубектност; както и в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;
Очевидно в случая частните болници не отговарят и на трите изисквания едновременно, съответно не би трябвало държавата да подлежи на наказателна процедура.

Болниците не лекуват обществото като цяло, а лекуват отделни пациенти, които са ги избрали.  

Те не получават директно бюджетно финансиране, а получават плащане единствено ако има извършена от тях дейност, съответно ако няма пациенти, те не биха получили средства от здравната каса. 

При държавните и общинските болници положението е по-различно, защото те получават субсидии от държавата за ремонти, апаратура и т.н. Без значение в колко лошо финансово състояние са те, болница да фалира е почти невъзможно да се случи. 

Не подлежи на съмнение и това, че частните болници имат търговски характер – те са регистрирани по търговския закон, стремят се да реализират печалби и съответно плащат данък печалба. 

Според анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) в редица държави от Европейския съюз частните болници не провеждат обществени поръчки. Отново причината е, че те не могат да бъдат третирани като публичноправни организации. В Германия, например, те не се примат за такива, защото здравните каси там заплащат за услугата, а тя не е държавна субсидия. Нещо, което важи и тук – НЗОК заплаща за извършена услуга.

В Нидерландия пък Върховният съд постановява, че дори болница, създадена от сливане на три църковни клиники, не е публичноправна организация. Макар да има обществена мисия, тя носи стопански риск и трябва да оперира ефективно и рентабилно -черти на частен, а не на държавен субект.
Статутът на частните болници е предизвикателство в много страни, не само у нас. Но когато за едни държави подобна ситуация се приема за нормална, а за България се предявяват претенции, говорим за двоен стандарт от страна на европейските институции, смятат от ЕКИП.

Интересно е и, че самият Европейски съд със свое решение от  декември 2024 г. по дело C-550/23, потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ в българското законодателство и подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености. 

А освен чисто нормативните противоречия, провеждането на обществени поръчки създава и допълнителна административна тежест, оскъпяват процеса на работа и в някои случаи могат да го забавят, което може да бъде с изключително опасни последици в сфера като здравеопазването. 

Така решението остава в ръцете на Европейския съд и предстои да видим какво ще бъде. Ако то обаче се позовава на това какво е публичноправна организация, което е водещо в Директива 2014/24/ЕС , то тогава няма как държавата ни да бъде осъдена.