Малко проучване от Италия показва, че преживелите инфаркт имат по-високи нива на микрочастици пластмаса в кръвта си в сравнение с пациенти със сърдечни заболявания, които никога не са имали инфаркт, и хора с нормални кръвоносни съдове, снабдяващи сърцето, съобщава Ройтерс.
Според изследователите проучването на 61 пациенти допълва нарастващите доказателства, че замърсяването на околната среда може да повлияе на сърдечно-съдовото здраве.
Микро- и нанопластмаси са открити при 84% от преживелите инфаркт, 40% от пациентите с хронична исхемична болест на сърцето и 32% от пациентите с нормални коронарни артерии, сочи доклад в European Heart Journal.
Пациентите с инфаркт са имали по-голямо разнообразие от видове пластмаси в кръвта си. Най-често срещаният вид е полиетиленът, който често се използва в опаковки и потребителски продукти.
Изследователите са събрали и данни за това дали пациентите са пушачи и за излагането им на замърсяване през предходните две години. Пациентите, изложени на по-високи дългосрочни нива на замърсяване на въздуха, са имали по-често микропластмаси в кръвта си, а пушачите са имали микропластмаси в кръвта си шест пъти по-често.
Освен това, всички пушачи, изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха, са имали пластмаси в кръвта си, в сравнение само с 12,5% от пациентите, които не пушат и не са били изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха.
„Тези открития не доказват, че микропластмасите причиняват инфаркти, но разкриват силна връзка между експозицията на околната среда, микропластмасите в кръвта и сърдечно-съдовите заболявания“, казва в изявление ръководителят на изследването професор Емануеле Барбато от университета Сапиенца в Рим и университетската болница Сант'Андреа.
В съпътстваща редакционна статия се отбелязва, че макар сърдечно-съдовите ефекти от излагането на пластмаса да са били до голяма степен спекулативни доскоро, нововъзникващите клинични доказателства показват, че пластмасовите частици могат да навлязат в кръвообращението и да се натрупат в съдовите тъкани, докато лабораторните експерименти показват, че те задействат ключови механизми на съдово увреждане.
„Въпреки че остават значителни неясноти, сближаването на епидемиологичните, клиничните и механистичните доказателства предполага, че замърсяването с пластмаса може да представлява подценяван преди това сърдечно-съдов рисков фактор“, заключава редакционната статия.
