Работи се за обявяването на професията „медицинска сестра“ за защитена. Това заяви здравният министър доц. Силви Кирилов, който е на работно посещение в Русе. От думите му стана ясно, че за целта Министерството на образованието ще внесе съответните нормативни промени в Народното събрание.
„От първия ми ден като министър с екипа ми правим всичко възможно да намерим работещи механизми, да изслушаме всички искания и предложения и да предприемем конкретни действия. В Бюджет 2026 ще поставим акцент в посока намаляване на диспропорциите“, каза министърът в отговор на въпрос относно възнагражденията на медицинските сестри. Той посочи, че е наясно с проблемите в системата, включително и с неравенствата в заплащането, но те са трупани с години и няма как да бъдат решени изведнъж.
Министър Кирилов проведе разговори с кмета на града Пенчо Милков и областния управител г-н Драгомир Драганов, а след това посети УМБАЛ „Канев“ – Русе, където се срещна с изпълнителния директор на болницата инж. Иван Иванов и с колегите си от Отделението по урология и операционния блок, информират от пресцентъра на МЗ.
„Знам какъв труд полагате и ви поздравявам за усърдието и професионализма. Обещавам да направя всичко по силите си – и административно, и нормативно, за да стане трудът ви по-привлекателен, престижен и удовлетворяващ“, заяви министърът.
Междувременно в Министерството на здравеопазването бе проведена среща между заместник здравния министър д-р Бойко Пенков и директори на дирекции с представители на Синдиката на българските медицински специалисти.
„Отворени сме за предложения как да направим вашата професия по-привлекателна за младите и удовлетворяваща за всички вас“, посочи д-р Пенков. Беше постигнато съгласие Синдикатът да внесе конкретни предложения за промяна в работното време на определени медицински специалисти, за увеличение на работните им заплати и въвеждането на стандарт по здравни грижи. Предложения се очакват и за промени относно финансирането от държавния бюджет чрез бюджетите на общините като делегирана от държавата дейност, във връзка със заплащането на медицинските специалисти, работещи в детските ясли, яслени групи към детски градини и училищата.
Е да, ама от израждане държат на рублата.
Сравнение на БВП на човек преди и след присъединяване към еврозоната: Страни приели еврото през 1999 г.: • Австрия: $28,000 → $52,000 • Белгия: $27,000 → $50,000 • Финландия: $26,000 → $49,000 • Франция: $26,000 → $45,000 • Германия: $29,000 → $51,000 • Ирландия: $25,000 → $90,000 • Италия: $24,000 → $36,000 • Люксембург: $45,000 → $130,000 • Нидерландия: $27,000 → $53,000 • Португалия: $12,000 → $28,000 • Испания: $18,000 → $35,000 Страни приели еврото по-късно: • Гърция (2001): $12,000 → $20,000 • Словения (2007): $20,000 → $30,000 • Кипър (2008): $23,000 → $30,000 • Словакия (2009): $17,000 → $26,000 • Естония (2011): $14,000 → $28,000 • Латвия (2014): $15,000 → $25,000 • Литва (2015): $16,000 → $28,000 • Малта (2008): $18,000 → $32,000 • Хърватия (2023): $17,000 → $19,000 При почти всички държави БВП на човек нараства след въвеждането на еврото. Най-големи скокове: Ирландия, Люксембург, Естония. Индексът на човешкото развитие (HDI) сочи, че всички страни в еврозоната имат “Много високо развитие”. Ако не беше еврото, Гърция щеше да фалира, както България фалира при комунистите Виденов и Гечев!
Дядо Силви съвсем е изкукуригал.