„С въвеждането на новите кодове за хронично бъбречно заболяване става възможно да се проведе своеобразен скрининг и да се приложат навреме съвременните нефропротективни терапии, което досега не можеше да се случи“. Това каза пред БНР нефрологът проф. Борис Богов, началник на Клиниката по вътрешни болести в столичната УМБАЛ „Св. Анна“.
Той е част от екипа специалисти, който участва в подготовката по въвеждането на кодовете – една важна стъпка за преодоляването на огромното изоставане в ранната диагностика на бъбречните заболявания, по мнението на експерти и пациенти.
„Новите кодове позволяват на специалистите точно да посочат в медицинската документация етапа на заболяване и дават възможност да се приложи правилното лечение. До момента кодовете отговаряха само за последните етапи на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) , не и за първите. В ранните етапи то ще може да бъде спряно или върнато в обратен ход. Стотици хора ще получат адекватно лечение“, подчерта адв. Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
По думите ѝ, идеята е да се реагира на ранен етап, защото диализата не е начин на живот, не е лечение, а поддържаща терапия, която уврежда и води до трайно инвалидизиране.
Проф. Богов поясни, че ХБЗ е един много сериозен проблем в световен мащаб и на него ще се обръща все повече внимание, защото очакванията са още в близките години то от 10-то място да се придвижи към 5-ото в класацията на заболяванията, които са причина за смърт.
По думите му, много специалисти са на мнение, че ХБЗ ще бъде следващата пандемия след тази от COVID.
Нефрологът предупреди, че ХБЗ е системно подценявано, но с въвеждането на новите кодове ще стане възможно не само да се диагностицира рано, но и да бъде редовно проследявано от личните лекари, като при нужда пациентите ще бъдат консултирани със специалист.
Въвеждането на изследването на серумен креатинин и на съотношението албумин/креатинин в урина като показатели, които ще бъдат покривани от НЗОК, ще улесни значително личните лекари по отношение на диагностиката, проследяването и консултирането на пациентите, категоричен е проф. Богов.
По думите му, най-често ХБЗ се открива при хора със захарен диабет и артериална хипертония, което налага и повишено внимание към тях. Също така обаче прецизната ранна диагностика ще направи възможно и откриването на генетично обусловени заболявания на бъбреците.
