Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Това се казва в Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2019 г. направена на база на анализ на Европейската комисия на годишния доклад за България за 2019 г., публикуван през февруари.
От Европейската комисия са категорични, че преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. „Ниската степен на наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на първични здравни грижи. Съществува значителен недостиг на медицински сестри, като броят им на глава от населението е сред най-ниските в ЕС. По-бързото и по-ефективно изпълнение на националната здравна стратегия ще спомогне за справяне с тези слабости“, пише в препоръката.
В тази връзка припомняме, че преди дни управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев заяви, че трябва да се предприемат такива действия, които да подсигурят увеличаване на приходната част на бюджета и то конкретно – приходната част на НЗОК. „Ако ние като осигурени лица желаем да получаваме европейско качество медицина, европейски достъп до лекарства, на цялата политическа класа трябва да стане ясно, че бюджетът на Касата в близките две години трябва да се повиши поне с 50%, т.е. от 4 млрд. да стане 6 млрд. лева“, каза той. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пък каза, че едно съвсем малко, неутежняващо населението, защото България е бедна държава, доплащане би повишило отговорността на всеки един от нас като пациенти към своето здраве.
В България все още се наблюдава високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване. „Въпреки че намалява, процентът на бедност или социално изключване през 2018 г. беше 32,8 %, което все още е значително над средното равнище за ЕС. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица и е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане“, пише още в препоръката.
През 2018 г. доходите на най-богатите 20 % от населението са били 7,7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20 %, което все още е сред най-високите равнища в ЕС. Въпреки някои мерки, адекватността и обхватът на минималните доходи остават ограничени и все още липсва обективен механизъм за редовното им актуализиране.
„Предоставянето на социални услуги е възпрепятствано от ниското им качество и липсата на интегриран подход към активното приобщаване. Все още има разлики в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Това подкопава способността им да осигурят всеобхватна подкрепа за най-уязвимите групи, като например ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони“, допълват от ЕК.
преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. Ало пролетариата ,разбрахте ли защо доплащате - щото вноските са ми мизерни за да се поддържа медицински персонал да работи тук и въобще да има някаква здравна система. И пак и тези доплащания са и те мизерни и не кореспондиращи с нормално заплащане на лекарите в България и пак са много по-малко от осигуряващия се западняк. Затова там имат нормална система, а тук ще се сбогувате и с нея и с млади лекари и медсестри да ви стоят тук. Пък и с живота който ви остава в една кочинка без здравно дело