И тази година ноември присъства в световния здравен календар като Месец за борба с рака на белия дроб, припомнят от МЗ. Традицията води началото си от 1995 г., когато за първи път е отбелязан Световният ден за борба с белодробния рак, но поради високата обществена значимост на проблема и нарастващия брой активности на професионалната медицинска общност и гражданските организации в тази област, инициативата бързо прераства като месец на заболяването. Целта е чрез многобройни прояви да се повиши обществената осведоменост по темата и да се постави акцент върху значението на ранната диагностика и възможностите за съвременното лечение на това често злокачествено заболяване.
Ракът на белите дробове е водеща причина за смърт от онкологични заболявания в България.
Той е най-честата причина за леталитет от рак при мъжете и е на трето място при жените. Всяка година у нас се диагностицират около 4250 нови случая на белодробен карцином.
Данните сочат, че 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България – 6,5% от пациентите, и е приблизително два пъти по-ниска от тази в Европа - 12,6%.
Това се дължи основно на късното диагностициране на заболяването. Ето защо е изключително важно да се познават симптомите му, да се избягват рисковите фактори, да се провеждат редовни профилактични прегледи и при необходимост да се търси консултация с онколог или пулмолог без забавяне, припомнят специалистите и добавят, че в условията на пандемия от COVID-19 това е наложително - от една страна, защото пациентите с рак на белите дробове са изложени на повишен риск от тежко протичане на коронавирусната инфекция, а от друга - защото симптомите на рака на белите дробове могат да бъдат близки до тези на SARS-CoV-2.
Продължителна, постоянна кашлица, повтарящи се белодробни инфекции като пневмония или бронхит, затруднено дишане, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа като например дрезгавост – това са симптомите, които са знак, че е необходима спешна консултация с лекар специалист.
В случай, че туморът се е разпространил извън белия дроб, симптомите могат да бъдат необяснима прогресираща загуба на тегло, главоболие, умора, болки или спонтанни счупвания на кости и стави, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата и други.
За съжаление, голям процент от диагностицираните с белодробен карцином пациенти не проявяват симптоми на ранен етап.
Поради това заболяването се открива в напреднал стадий, когато вече е твърде късно да бъде излекувано. Понякога се диагностицира случайно при рентгенова снимка, направена по друг повод.
Според специалисти, близо 70% от новодиагностицираните са в напреднал стадий, като числата изглеждата така - I стадий – 6%, II стадий – 9%, III стадий – 28%, IV стадий – 38%, неуточнен стадий – 19%).
Диагностиката на рака на белите дробове се осъществява чрез образни изследвания (рентгенова снимка, компютърна томография, PET скенер и др.). Окончателната диагноза се поставя след патологично изследване на тъканен материал чрез тънкоиглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Методът се избира според състоянието на конкретния пациент. Патологичното изследване се допълва от изследване на т. нар. предиктивни биомаркери. При наличие на такъв биомаркер пациентът има възможност за персонализирана терапия, която му осигурява лечение, планирано съобразно конкретните му нужди.
Основен рисков фактор за белодробен рак е активното и пасивно тютюнопушене.
Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с този при непушачите. Друга причина за развитие на рак на белите дробове могат да бъдат излагането на радон и наличието на професионални рискове като работа в среда с азбест, радиация, арсен, никел и др. Този риск се увеличава при комбинация от излагане на професионален канцероген, токсини и тютюнопушене. Влияние оказват и фамилната обремененост, предходно облъчване на белите дробове и др. Като рискова група за белодробния карцином се определят и хората с други белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
В България пациентите с рак на белите дробове имат достъп до съвременно лечение, като от няколко години се прилага и имунотерапията.
