Ракът на белия дроб продължава да бъде едно от най-смъртоносните онкологични заболявания. Всяка година над 2 млн. души по света получават тази диагноза, а около 1.8 млн. милиона умират от нея. Ноември е определен като "Месец за борба с рака на белия дроб", като идеята е да има по-добра информираност за това заболяване и необходимостта от ранна диагностика, която е ключът към успешното лечение.
В България заболяването засяга 16.6% от мъжете и близо 7% от жените, което го нарежда сред трите най-чести онкологични диагнози при двата пола.
Докато в повечето страни от Европейския съюз смъртността намалява, у нас тенденцията е обратна – случаите се увеличават, особено сред мъжете. Едва 8% от българите преживяват повече от пет години след диагнозата, при 15% средно за ЕС, като късното откриване на заболяването остава основна причина за лошата прогноза. Повечето пациенти се диагностицират в трети или четвърти стадий.
Биомаркерите са ключът към правилното лечение на рака на белия дроб
защото не всички онкологични случаи са еднакви и не следва да бъдат третирани еднакво, категорични са специалистите. Когато се изследва тъкан от белодробен тумор, те могат да определят неговия тип - недребноклетъчен, дребноклетъчен или карциноиден, и неговия подтип. Днес медицината позволява още по-задълбочено разбиране на структурата и поведението на тумора именно чрез биомаркерни изследвания – анализи на туморна тъкан или кръв, които откриват промени в ДНК и специфични протеини.
Тези тестове, известни още като молекулярни или геномни изследвания, разкриват генетичните мутации, отговорни за растежа на тумора. На базата на резултатите лекарите могат да определят най-подходящия терапевтичен подход – таргетна терапия, насочена към конкретни мутации, или имунотерапия, при която нивото на протеина PD-L1 подпомага избора на лечение.
Персонализираният подход при лечението на белодробния карцином доказано намалява смъртността с 31%.
При около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб се откриват мутации като KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1 и NTRK[3], които могат да бъдат таргетирани с медикаменти. Повече от половината от тези терапии вече се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса, осигурявайки достъп до иновативното лечение.
Най-честата причина за развитие на рак на белия дроб остава тютюнопушенето, което стои зад 85% от случаите. При пушачите рискът е 13,3 пъти по-висок в сравнение с непушачите. България е на първо място в ЕС с 29% активни пушачи, като навикът е почти два пъти по-чест сред мъжете (38%) отколкото при жените (21%)
Сред останалите рискови фактори са замърсяването на въздуха, контактът с химикали, фамилната обремененост, както и предходни белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Тъй като симптомите, като постоянна кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, загуба на тегло и чести белодробни инфекции, често се появяват в напреднал стадий, профилактиката при хора в рискови групи е от решаващо значение.
Навременното изследване и консултацията със специалист могат да спасят живот
Диагностицирането на заболяването се извършва чрез комбинация от образни изследвания - рентген, компютърна томография, ЯМР, както и бронхоскопия и биопсия.
Определянето на специфичния подтип на заболяването - дребноклетъчен или недребноклетъчен и иидентифицирането на генетичните биомаркери позволяват на лекарите да изберат най-подходящия метод на лечение – химиотерапия, таргетна терапия или имунотерапия.
А какъв е процентът при руснаците?