Петък, 24 Май 2024
25
март
3
 

Реалните цени за лечение вече са в пъти над клиничните пътеки – как да се запълни разликата*

Петък, 25 Март 2022 | 16:58:16
3

През последните години сме свидетели на бурни дебати за подпомагането и финансирането на здравната сфера в България. Епидемията от COVID-19 обостри и изсветли множеството пробойни и казуси по отношение на финансовата стабилност и обезпеченост на лечебн

През последните години сме свидетели на бурни дебати за подпомагането и финансирането на здравната сфера в България. Епидемията от COVID-19 обостри и изсветли множеството пробойни и казуси по отношение на финансовата стабилност и обезпеченост на лечебните заведения. И постави много ключови въпроси по отношение на цената на здравеопазването в страната.

Паралелно с пандемията се появиха и последствия от действията на централните банки по отношение на паричното предлагане - инфлацията, изразена в повишени цени на електроенергия, консумативи, изделия, лекарства и не на последно място храни. Към този ценовзривоопасен коктейл войната добави нужната доза несигурност на пазарите, а същевременно засили заплитането на инфлационната спирала.

Това коментира здравният икономист Аркади Шарков в свой анализ, публикуван в „24 часа“.

Към момента лечебните заведения в България са изправени пред тежки решения, с повишаващи се разходи, които няма как да парират поради понижения след пандемията прием, примесен с ниските цени на клиничните пътеки.

Цените в здравеопазването изостават над 4 пъти в сравнение с останалите в икономиката. Ежегодното договаряне на цените на клиничните пътеки трудно успява да догони тези темпове на ръст. Разбираемо е желанието на НЗОК да опитва да потиска ръста на разходите, тъй като бюджетът е ограничен, но същевременно централно планираните и заложени цени не отговарят на реалността. Това покачва социалното напрежение в сектора и недоволството на гражданите от високото, понякога скрито доплащане, отбелязва още Шарков.

В анализа си той дава сравнителен пример със средните цени на някои клинични пътеки и реалната цена за лечение от конкретно лечебно заведение – голяма столична университетска болница. От него става ясно, в ключови направления като акушерство и гинекология например съотношението между цена на пътека и реална стойност е 4,5 пъти, а в УНГ се наблюдава съотношението 4,1. При неонатологията и детските болести разликите в цените започват от 2,9 и достигат до 3,6 пъти.

„Минималните разлики започват от 1,9 при кардиохирургията, където пътеките се водят „добре финансирани“ и достигат 4,5 при акушерството и гинекологията“, обобщава икономистът.

Погледнато от ъгъла на демографската картина и негативния естествен прираст, достигащ -16‰, следва да се замислим за цената на едно нормално раждане, където НЗОК заплаща 1100 лв., а реалната средна цена е около 2800 лв.

Същото важи за ключови, социалнозначими заболявания, като респираторните, където средната стойност на клиничните пътеки е 730 лв., докато средната реална цена на лечение е над три пъти по-голяма - 2350 лв., коментира още той.

За съжаление, лечебните заведения се налага да „запълват“ разликите в цената по няколко начина - чрез избор на екип, чрез „дарение“ към лечебното заведение, чрез „компенсация“ в цената на медицинско изделие или чрез директно неофициално доплащане. Всичко това създава напрежение между лекари и пациенти, като същевременно поражда недоверие към системата на здравеопазването, отчита Аркади Шарков.

Качество, а не количество

По данни на НЦОЗА през 2019 г. средната използваемост на болничните легла в лечебните заведения за болнична помощ е била 64,4%, през 2020 г. тя спада до 53%, а по последни данни за първото тримесечие на 2022 г. използваемостта е под 50%. Решенията от страна на здравните институции обикновено се свеждат до това да осигурят по-голям обем от дейности срещу същото заплащане. Проблемът е, че пациенти липсват - защото се страхуват, не ходят на профилактични прегледи, посещават лекар в последния момент или очакват, че ще трябва да доплатят много извън осигуреното от държавата и обществения фонд. Тъй като няма как обемите да бъдат запълнени, понякога се стига до казуси с „надписване“ на пациенти, като основната цел на болницата не е печалба, а оцеляване в затягащото се финансово менгеме.

Правилното решение в случая би било да се намали обемът от дейности за сметка на повишение на цените. Така ще се компенсира намаленият болничен прием и ще се осигури по-добро финансиране на болниците в условията на военно-временна инфлационна спирала, смята икономистът. Догонването на цените би следвало да бъде ключов елемент на политиките, извършвани от правителството с оглед и на забавеното лечение вследствие пандемията, което ще доведе със себе си повишена заболеваемост и смъртност от социалнозначими заболявания като болести на органите на кръвообращението, онкологични, респираторни и пр. заболявания.

Справедливо заплащане, а не милостиня

Фокусът върху проблемите на лечебните заведения не следва да бъде само върху макрофинансовата рамка. В тях работят медицински специалисти, чиято заплата в бъдещия, неопределен период от време ще бъде под натиска на постоянно покачващите се цени в икономиката. Субсидирането на специалистите по време на COVID беше временна мярка, която изпълни целта, заради която бе създадена – осигури финансова стабилност в несигурни времена.

Връщайки се обратно към режима на заплащане срещу извършена дейност, те ще трябва да бъдат възнаградени достойно. С оглед на растящите цени, компенсацията през цените на клиничните пътеки е механизъм, който ще сработи и подпомогне фонд „Работна заплата“, естествено, с определени изисквания за заплащане, които трябва да бъдат наложени за лечебните заведения с публична собственост.

Финансовото осигуряване на медицинските специалисти ще бъде и сигнал към бъдещите поколения, избрали медицинската професия, за това, че ще има справедливо възнаграждение за техния дан към обществото, а също вероятно и ще задържи голяма част от човешкия ресурс в страната, подчертава Шарков.

В ситуация с растящ темп на покачване на цените, след десетилетие на относително ниска инфлация, е естествено да има проблеми с изоставащи цени спрямо разходите. В здравеопазването този проблем е усложнен от факта, че ценообразуването на НЗОК е неясно от самото начало на здравната реформа и не разполага със система за индексиране, отговаряща на променящите се пазарни реалности. Затова, още по-важно отпреди е да се отвори отново дебатът за финансирането на здравеопазването, информиран от уроците, научени по време на COVID-19 епидемията, и с ясното съзнание, че вероятно ни предстоят следващи десетина години с по-бързо растящи цени на всичко. А здравето вече изостава сериозно, отбелязва здравният икономист.

*Текстът е публикуван с известни съкращения. Пълния текст на анализа можете да видите на сайта на в. „24 часа“



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
AgUC

Гост 27.03.2022 16:08:05

2800 лв. цена за раждане ?! Как я направи тая сметка бе Шаро, за нещо което могат да свършат и бабите на село срещу дребна почерпка за здраве ! Добре,че никой не ти се връзва на глупостите.

Гост 29.03.2022 00:17:00

Да наистина, защо не раждате тогава на село при бабите срещу дребна почерпка?

Гост 27.03.2022 20:08:39

Ами отивай на селе бе, шарлатанин!


Всичко за коронавируса
Още новини
Депутати засипаха с въпроси министър Кондева
24.05.2024 11:17:25

Депутати засипаха с въпроси министър Кондева

Само за ден народни представили внесоха пет въпроса към служебния министър на здравеопазването д- ...

0,44% положителни проби, няма починали
24.05.2024 09:23:54

0,44% положителни проби, няма починали

2 са новодиагностицираните с COVID-19 за последните 24 часа при 453 теста, което прави 0,44% поло ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...