60.7% от всички смъртни случаи през 2024 г. са в резултат от сърдечносъдови заболявания, докато в повечето от европейски държави и САЩ смъртността е наполовина. Това съобщи председателят на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“ проф. Кирил Карамфилов на пресконференция днес по повод Световния ден на придържането към терапията.
„Основните убийци на българското население са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и инсултът, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори заради липса на превенция, трудно диагностициране, късно диагностициране и неоптимално лечение. Трябва да се отбележи и фактът, че в България сърдечно-съдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната смъртност“, каза още той и допълни, че смъртността е само единият аспект на проблема, а другият е инвалидизацията.
„С артериална хипертония в България живеят близо 2,4 млн. души или 45% от трудоспособното население от 29 до 79-годишна възраст. Едва 18% от тях са постигнали контрол на кръвното си, а за достигане на цел 50% контрол са нужни още приблизително 621 000 ефективно лекувани пациенти - затова придържането към терапията, опростените режими и последователното проследяване са критични. Ефективният контрол е приемане на лекарства, доказали ефективността си. Изключително важно е придържането към назначената терапия или както гласи слоганът на днешния ден – не пропускай днес терапия, за да има утре“, каза още проф. Карамфилов.
Председателят на Българската лига по хипертония и началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ проф. Арман Постаджиян подчерта, че хипертонията е глобален проблем, като в света 10,9 млн. са смъртните случаи на година, за които се смята, че се дължат на високо кръвно налягане. По думите му скрининговите кампании са от изключително значение заради ранното откриване, изписване и придържането към терапията.
„Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане, а 85% казват, че се придържат към терапията, но действително половината се придържат към нея, което е крайно незадоволително. Диагностиката и лечението се извършват добре, но проблемът е в контрола на терапията. Без ясно фокусиране в тези проблеми много трудно можем да очакваме промяна в показателите“, каза проф. Постаджиян. Той допълни, че е необходимо да се ограничи ефектът на рисковите фактори, да се оптимизира лечението, а пациентите да се придържат към медикаментозната терапия.
„Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията, дислипидемията се откриват едновременно у пациентите ни основно след 50-годишната им възраст и тези състояния трябва да се лекуват едновременно“, заяви ендокринологът в Александровска болница, преподавател към МУ-София и член на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология проф. Михаил Боянов.
„Ако не се лекуват едновременно, се появява пробив, който се проявява или като инфаркт, или като инсулт. Лечението на коморбидните състояния налага прием на множество медикаменти, които се пият цял живот. Към тях няма пристрастяване, но дори при нормализиране на показателите терапията не трябва да се спира“, каза проф. Боянов. Той подчерта, че трябва да се повиши реимбурсацията на комбинираните таблетки, тъй като по този начин ще бъде намален броят на таблетките, които пациентът трябва да приема на ден.
Проф. Боянов коментира данни от международно проучване, в което са участвали 3200 българи. Данните показват, че обикновено пациентът е на 67 г., 80% са със затлъстяване, повече от половината имат хипертония, а една трета вече са преживели сърдечносъдов инцидент. По думите на проф. Боянов най-добър контрол сред заболяванията има върху диабета.
Отговорността за скрининг е на личните лекари, тъй като пациентите най-често посещават тях, каза общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров. „Ние трябва да ги проследяваме за основните рискови фактори и да обсъждаме с тях как и дали се придържа към назначената терапия“, допълни той.
По думите на д-р Качешмаров периодичният скрининг и профилактичните прегледи биха допринесли за ранна диагностика на хипертонията, адекватно лечение и проследяване. „Важно е пациентът да познава стойностите на артериалното си налягане. Ако те са по-високи от 140/90, би трябвало той да посети личния си лекар. Немалка част от апаратите за измерване на кръвно налягане обаче не са валидирани и няма гаранция, че показват коректни стойности. Трябва да се използват валидирани устройства“, подчерта общопрактикуващият лекар.
Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, активен участник в инициативи за повишаване на информираността относно артериалната хипертония и сърдечносъдови заболявания, заяви, че трябва да се фокусираме в борбата срещу високия сърдечносъдов риск, като не можем да променим пола и възрастта на пациентите, но може да се променят тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, добави той. „Има данни, че колкото по-рано започне терапията на хипертонията, толкова по-нисък е рискът от сърдечносъдов инцидент. Апелът ми към пациентите е да се придържат към назначената им терапия. Важна е и вторичната профилактика“, каза той.
Деканът на Фармацевтичния факултет на МУ-София и председател на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков каза, че нацията ни е коморбидна, а медианната възраст е малко над 40 години. „Нерядко българите стигат до терапия на късен етап, като всичко това води до лечение с множество лекарства. Ако таблетките се съберат в една, това би улеснило пациента и придържането към терапията“, каза още проф. Момеков.
Според проучване 12% от пациентите въобще не изпълняват предписаната рецепта, други 12% купуват лекарството, прочитат листовката му и се отказват да го приемат, каза проф. Иван Груев, зам.-директор на НМТБ „Цар Борис III“, специалист по превантивна и спортна кардиология и избран председател на ДКБ за мандат 2026–2028.
„В края на първата година само половината пациенти се придържат към предписаната терапия. Рисковите фактори са лесни за избягване и са постижими цели, но трябва да е ангажирано цялото общество. Имаме нужда от национална кампания за повишаване на информираността. Разработваме национален кардиологичен план, но той би могъл да се реализира само с подкрепа на властите и на обществото“, каза проф. Груев.
По думите му здравеопазването ни е много достъпно, но реимбурсната система е адресирана към лекуване на болести, а не към тяхното предотвратяване. Проф. Груев призова хората да използват възможността за профилактичните прегледи и изследвания, които им се полагат ежегодно.
Експертите подчертаха, че целта на Световния ден за придържане към терапията е да се адресират непосрещнатите нужди в превенцията и лечението на артериалната хипертония (скрининг, оценка на риска, опростяване на терапията); да се повиши информираността за важността на придържането към предписаните медикаменти и да се подчертае необходимостта от Национален кардиологичен план с ясно институционално ангажиране и измерими индикатори.
