„Въпреки че броят на антибактериалните агенти в клиничния процес се увеличи от 80 през 2021 г. на 97 през 2023 г., има належаща нужда от нови иновативни продукти за сериозни инфекции и за замяна на тези, които стават неефективни поради широкото им използване“. Това се казва в публикувания тези дни годишен доклад на СЗО за антибактериални средства, включително антибиотици, в процес на клинично и предклинично развитие в световен мащаб.
Такива доклади се изготвят и публикуват от 2017 г. насам. Целта им е да дадат оценка за посоката, в която се развива научноизследователската и развойна дейност (R&D), и да направят прогноза дали резултатите от нея ще допринесат за справянето с инфекциите, причинени от резистентните към лекарства бактерии, които са най-опасни за човешкото здраве.
Преди месец СЗО публикува
списък с приоритетни бактериални патогени (BPPL) за 2024 г.
Както докладът, така и списъкът имат за цел да насочат научноизследователска и развойна дейност към по-ефективно противодействие на непрекъснато нарастващата заплаха от антимикробна резистентност (AMR), припомнят от СЗО.
„Антимикробната резистентност става все по-голям проблем, но ние не разработваме нови иновативни продукти достатъчно бързо, за да се борим с най-опасните и смъртоносни бактерии“, коментира д-р Юкико Накатани, временно изпълняващ длъжността помощник-генерален директор на СЗО за антимикробна резистентност. Той е категоричен, че силни иновации все още липсват, дори когато нови продукти са разрешени, а достъпът си остава сериозно предизвикателство. Антибактериалните агенти просто не достигат до всички нуждаещи се пациенти, като това се отнася за всички страни – с ниски, средни и високи доходи, допълва той.
От 32 антибиотика в процес на разработка за справяне с BPPL инфекции, само 12 могат да се считат за иновативни
Освен това, само 4 от тези 12 са активни срещу поне един критичен патоген по класификацията на СЗО, подчертават експертите и припомнят, че критичният е най-високата рискова категория на BPPL, които се позиционират в нивата над „висок“ и „среден“ приоритет.
Има пропуски в целия процес, в това число при създаването на продуктите за деца и на пероралните форми, които са по-удобни за амбулаторни пациенти.
Според СЗО е окуражително, че нетрадиционните биологични агенти като бактериофаги, антитела, антивирулентни агенти, имуномодулиращи агенти и микробиомодулиращи агенти, все повече се изследват като възможни суплементи и алтернативи на антибиотиците.
Изучаването и регулацията на нетрадиционните агенти обаче не е лесно, отбелязват експертите. Необходими са допълнителни усилия за улесняване на клиничните проучвания и оценки на тези продукти, за да се определи кога и как те могат да се прилагат в клиничната практика.
В доклада се отбелязва още, че новоодобрените антибактериални средства, които са получили разрешение за търговия от 1 юли 2017 г. до днес, са 13, но само 2 представляват нов химичен клас и могат да бъдат наречени иновативни.
Разрешени са и 3 нетрадиционни агента,
като всички те са продукти на основата на фекалиите за възстановяване на чревната микробиота, за предотвратяване на повтаряща се инфекция с Clostridioides difficile (CDI) след антибиотично лечение при възрастни, се посочва още в доклада.
Във фокуса на изследванията остават и
грам-отрицателните патогени, които са резистентни към антибиотици от последно поколение
Експертите припомнят, че грам-отрицателните бактерии имат способността да изнамират нови начини да устоят на антибиотичните терапии и могат да предават генетичен материал, който позволява на други бактерии също да станат резистентни към лекарства.
Засега изследователите смятат, че намирането на антибактериални агенти, насочени към един патоген, е достигнало плато. Агентите, насочени към един патоген, увеличават необходимостта от постигането на широкодостъпна и на приемлива цена бърза диагностика, за да се гарантира, че съответните бактерии действително са причинител на инфекцията, която трябва да бъдат лекувана.
В заключение докладът на СЗО призовава за обединени усилия на отделните изследователски екипи, прозрачност, широко сътрудничество, насочено към потенциално новаторски проекти, като обаче едновременно се мисли и за достъпността на новите антибиотици и в страните със средни и ниски доходи.
Универсалният достъп до качествени и достъпни инструменти за превенция, диагностика и лечение на инфекции е от ключово значение за смекчаване на въздействието на АМР върху общественото здраве и икономиката, категорични са експертите.
