За три дни София стана европейска столица на науката за дълголетието. На 6 ноември стартира тридневната Международна научна конференция Sofia Life Summit с участието на 61 лектори, от които 16 международни експерти в тази област. Организатор е Българската лонджевити асоциация с академичната подкрепа на Geneva College of Longevity Science.
Към участниците на научния форум лично отправиха приветствие председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов и Весела Тодорова-Мозетиг от Френско-българска търговска и индустриална камара. Поздравителни адреси изпратиха кметът на София – Васил Терзиев, и председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм – доц. д-р Сийка Кацарова.
„В основата на медицината на дълголетието стоят въпросите не само колко дълго, а как ще живеем през годините, ще успеем ли да съхраним здравето си, физическата и умствената си активност, независимостта и качеството на живот с напредването на възрастта, при това дали можем да превърнем тези възможности в реалност за все повече хора. Медицината на дълголетието дава нова перспектива – не само да лекуваме вече появили се заболявания, но и да разбираме по-добре процесите на стареене, да откриваме рисковете навреме и да съхраняваме здравето възможно най-дълго. Нека превърнем дълголетието от индивидуална мечта в споделена обществена цел“ – с тези думи председателят на Българската лонджевити асоциация – д-р Райна Стоянова, откри Sofia Life Summit.
„Медицината винаги се е стремяла да удължава човешкия живот. Научният напредък представя пред нас далеч по-амбициозни задачи – не просто да прибавяме още години към живота, а да съхраняваме здравето възможно най-дълго. Развитието на генетиката, молекулярната биология, персонализираната медицина и новите технологии промениха разбирането ни за процесите на стареене. Откриват се нови възможности, които допреди няколко десетилетия изглеждаха недостижими. Но заедно с напредъка на науката по-голяма става отговорността ни да разграничаваме доказаните медицински постижения от обещанията, които нямат научно основание“, заяви председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов. Той подчерта, че дълголетието се превръща в индустрия и че трябва да правим ясна разлика между действителните иновации, от една страна, и нерегламентирани продукти и съмнителни терапии, които експлоатират естествения стремеж на човека към по-дълъг и здравословен живот. И точно в това е ролята и отговорността на медицинската общност – да предпази хората от решения, които могат да изложат здравето им на риск.
Председателят на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания – проф. Теодора Дърленска, приветства Българската лонджевити асоциация за дързостта да организира толкова мащабен научен форум, за неговата мултидисциплинарност и за това, че всички презентации са на доказани специалисти, базирани на медицината на доказателствата, и не робуват на бизнес интереси.
Чл.-кор. проф. Николай Габровски – председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, приветства организаторите и участниците в конференцията с думите: „Като лекар неврохирург мога да кажа, че медицината претърпя огромен прогрес през последните години.
Така ние можем да помагаме на много повече хора, по много по-добър начин. Лонджевити конференцията е повод да обърнем по-голямо внимание на качеството на живот – какво става с нас, когато можем да живеем по-дълго. Убеден съм, че за тази цел трябва да се обединят усилията на лекари от различни специалности, включително и немедицински специалисти. Като председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ бих искал да припомня и нашето мото – няма здраве без мозъчно здраве. Затова грижата за мозъка трябва да бъде неразделна част от усилията ни да живеем по-дълго и по-качествено.“
Американският ендокринолог и специалист по медицина на затлъстяването – д-р Росио Салас-Уейлън, която ще направи в София премиера на своята книга „Безтегловност/Weightless“, благодари, че нейният пътеводител към GLP-1 терапиите и устойчивото здравословно отслабване, е преведен на български. Д-р Уейлън обясни, че longevity вместо дълголетие в медицинския смисъл често се преиначава и разбира като уелнес: „Ние като практикуващи лекари не сме съгласни с това. Възхищавам се на д-р Стоянова, че третира дълголетието като научен феномен, без фалшиви обещания и с идеята то да бъде достъпно за всеки.“
Видеообръщение до участниците в конференцията направи проф. Доминик Тор от Женевския колеж по науки за дълголетието. Той посочи, че в неговото висше учебно заведение на медицина на дълголетието са обучени лекари от 55 държави, включително България, като част от преподавателите участват на конференцията в София.
Същинската програма на конференцията започна с модула „От демографията до медицината“, модериран от пулмолога и народен представител във вече седем парламента – д-р Александър Симидчиев.
Кънчо Стойчев от Галъп интернешънъл припомни едно изследване на Джордж Галъп от 1950 г. сред хора от 95 до 105 години в САЩ, наречено „Тайната на дълголетието“. От детайлните интервюта с тези столетници става ясно, че повечето от тях са били щастливи и доволни от себе си и от живота си. „94% са водили тих и спокоен семеен живот. Трудът е бил в основата на живота им и никога не са излизали в отпуск. Те сами са си били началници, никога в ролята на подчинени, били са в мир със себе си, не са измъчвани от гузна съвест“, каза г-н Стойчев.
Ученият географ и писател проф. Георги Бърдаров подчерта, че всички демографски процеси, които се случват в момента в България и в света, са нормални и няма място за паника: „Само допреди две столетия свръхраждаемостта е компенсирала голямата смъртност. Например през 17 век в Европа средната продължителност на живота е била 30 – 32 години, детската смъртност е била 300 промила, а достъп до здравеопазване е имало само 1% от населението. Докато през 21 век населението на света застарява и до десетилетие средната продължителност на живота в Европа ще достигне 100 години. Логично сега имаме ниска раждаемост и ниски репродуктивни нагласи.“
Психологът Стефания Габровска постави акцент върху връзката между нагласите към остаряването и физическото и психичното здраве. Тя обърна внимание на факта, че начинът, по който възприемаме старостта, има реално отражение върху здравето ни: „Проучвания показват, че хората с по-позитивни възприятия за остаряването живеят средно с около 7,5 години повече. При тях се наблюдава и по-благоприятна реакция на сърдечносъдовата система в стресови ситуации, както и по-голяма вероятност да възстановят пълната си самостоятелност след период, в който са имали нужда от чужда помощ. Обратно, негативните нагласи към остаряването се свързват с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, по-слаби когнитивни резултати и повишен риск от когнитивни нарушения и деменция. Те могат да бъдат и предиктор за появата на депресия при здрави хора, както и за задържането ѝ при хора, които вече страдат от това състояние.
Важно е да осъзнаем, че нагласата ни към остаряването може да бъде променена още днес и това да се отрази както на живота ни в настоящето, така и на начина, по който ще остаряваме. Не бива да гледаме на старостта със страх и да я свързваме единствено с ограничения и загуби. Тя е естествен етап от живота, който може да е пълноценен и активен“, обясни психологът.
Здравният икономист Аркади Шарков съобщи, че сме на последно място по продължителност на живота в Европейския съюз, като у нас средно хората живеят 75,8 години, а в ЕС – 82 години. Само че продължителността на живота в големите градове е 78,2 г., докато в западналият икономически и демографски Северозапад хората живеят средно 72,7 г. „През 2025 г. всеки един от четирима души в България е над 65 години и само 62-ма души от 100 са били в работоспособна възраст, което обяснява и затрудненията в осигуряването на пенсиите само от вноски на работещите и необходимостта да се правят трансфери от държавния бюджет за пенсии.“
На дилемата чия е отговорността за здравето и дълголетието – здравето като обществено благо или като индивидуална отговорност, посвети презентацията си д-р Александър Симидчиев: „Отговорът обаче не е еднозначен. Изборът да живееш здравословно е личен, но менюто е обществено. Системата решава кои избори са лесни, достъпни и евтини. Човекът решава дали да ги направи. Тоест системата ни дава шанс, а нашият избор го превръща в години живот.“ Д-р Симидчиев даде пример с областта Северна Карелия във Финландия, където благодарение на системата и на хората, които променят навиците си, смъртността от исхемична болест на сърцето спада 82% за около 40 години.
„Човек на 50 години, който не пуши, има здравословно тегло, движи се поне 30 минути на ден, не злоупотребява с алкохол и се храни пълноценно, живее 12 години повече (за мъжете) и 14 години повече (за жените) спрямо хората с лоши навици. Но само системата може да се погрижи за средата, в която живеем и качеството на въздуха, за акцизите върху тютюна и алкохола и ограничаването на сол и захар в храните. Системата носи отговорност и за достъпна профилактика и скрининг“, добави д-р Симидчиев.
Доц. Сара Хег – преподавател по биология на стареенето и молекулярна епидемиология в Каролингския институт в Стокхолм (Швеция) обясни, че има начин да се измери колко стари са клетките ни чрез така наречените епигенетични часовници на стареенето: „Такива молекулярни биомаркери на стареенето например са нивата на 639 протеина, които циркулират в кръвта ни. С тяхна помощ може да се измери как всеки наш навик в ежедневието сваля или увеличава биологичната ни възраст.“
Програмата включва още модулите: Дълголетие на сърцето; Невродегенерация и когнитивно дълголетие; Метаболитни терапии и дълголетие; Репродуктивно стареене; Ендокринология, онкология и стареене; Дерматология и дълголетие; Медицински интервенции и дълголетие чрез начин на живот; Дълголетието като начин на живот.
Конференцията ще завърши в неделя с уъркшоп „Какво е медицина на дълголетието и как да станем лекар по дълголетие“, воден от представител на Женевския колеж за науки за дълголетието.
