Ако някога видите група бъдещи военни лекари, които се отправят от ВВМУ „Никола Вапцаров“ към Медицинския университет във Варна, огледайте се за още един участник в строя. Той е четириног, няма униформа, не носи пагони и със сигурност не е полагал клетва. Но е неизменна част от компанията. Подскача бодро покрай бъдещите медици, върти опашка и отлично знае, че мястото му е точно там. За него разказва Петко Момчилов на уебстраницата на МУ – Варна.
Как се казва този симпатяга? Зависи кого ще попитате. Скуби, Скуби Ду, Пешо, Яни… Вероятно има и други варианти, но във Facebook кучето е популярно със собствен профил и името Yani Talisman.
Появата му на официални събития във Варна винаги предизвиква любопитство. Някои се усмихват, други се чудят откъде се е взел, а трети го снимат. Има и такива, които се опитват да го прогонят, но тогава рискуват да си навлекат неодобрението на неговите приятели
Привързаността на Яни към студентите от специалност „Медицина“, направление „Военен лекар“, има своя история. „Дойде един ден тук и забрави да си тръгне“, разказва петокурсникът Кристиян Тодоров. Кучето се появява в Морско училище, докато търси подслон, а курсантите го приютяват. Хранят го, поят го, грижат се за него. Скоро то се превръща не просто в любимец, а в част от екипа. „Много е любвеобилен и привързан. Строява се с нас всяка сутрин, а всяка вечер присъства на вечерната проверка“, усмихва се Кристиян.
Сред хората, с които Яни има особено силна връзка, е и лейтенант Кристиян Якимов - един от първите, които започват да се грижат за него. „Той буквално се блъсна в мен. Имаше рана на задната лапа, която постепенно зарасна. Сега, когато идвам в Морско училище, макар вече да съм завършил, Яни ме познава и ми се радва“, разказва той. Признава, че понякога си мисли, че в Яни се е преродил човек. „Може да звучи странно, но когато присъства на някоя церемония, той сякаш става част от нея – като нас, курсантите.“
Яни има характерна външност. Клепналите уши, формата на главата и гладката козина напомнят за българското гонче - порода, известна със своята вярност и издръжливост. Зелената обеца на ухото пък подсказва, че вече няма намерение да създава собствено потомство.
Историята на осиновеното от курсантите куче напомня за Хачико – японската акита, която години наред чака на жп гара Шибуя своя стопанин, дори след смъртта му. Заради своята преданост Хачико се превръща в символ на безусловната вярност, а на три места в Япония има негови статуи.
Варненският Хачико има малко по-различен профил – той не чака влак, а приключването на занятията. Не изпраща един професор, а придружава цял взвод бъдещи военни лекари. Не пропуска шествия и официални церемонии. А когато събитието приключи, се прибира със своите хора в Морско училище. В армията може да има строги правила, но никъде не е записано, че в строя няма място за четири верни лапи.
