„Сътрудничеството с чуждестранни специалисти носи обмен на мнения, знания и опит“. Това каза началникът на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ) доц. Анна Кънева пред Zdrave.net по повод гостуването на трима европейски специалисти в областта на кардиологията и кардиохирургията.
Миналата седмица проф. Ги Хендрикс, проф. Герардус Бенинк и проф. Нараянсвами Шрирам работиха с екипа на Клиниките по инвазивна, детска кардиология и детска сърдечна хирургия и демонстрираха редица новости в лечението на възрастни и деца.
За втори път тази година двама утвърдени специалисти от Университетския сърдечен център в Кьолн, Германия, работят заедно с лекарите от Клиниката по детска кардиология и отделението по хирургия на вродени сърдечни малформации (ВСМ) в НКБ. Проф. Бенинк, началник на Детската сърдечна хирургия в Кьолн, оперира деца със сложни ВСМ, а неговият колега проф. Шрирам прави интервенционални процедури при деца и кърмачета.
„Проф. Шрирам и проф. Бенинк идват за пореден път в България. Проф. Шрирам е гост на Конгреса по кардиология, а проф. Бенинк на - Фонда за лечение на деца. Те, заедно с нас, извършват сложни процедури, т. нар. "хибридни процедури" - имплантация на стент в хода на сърдечна операция. Използва се опитът от две специалности с цел скъсяване на времето за операция и подобряване на резултатите“, каза доц. Анна Кънева пред Zdrave.net.
„Съвременният начин на лечение в сложни случаи е хирургът да отвори сърцето, да свърши своята работа, а детският кардиолог в хода на операцията да постави стентовете“, допълни тя.
Белгийският проф. Ги Хендрикс, който работи в една от световно признатите клиники – OLV в град Аалст, също сподели отново опита си в лечението на т. нар. хронични оклузии (отварянето на напълно запушени коронарни съдове) на близо 10 български пациенти. Той е сред водещите специалисти в света, работещи по метода за инвазивно лечение, наречен ротаблация.
„Не можем да си позволим да правим тази процедура на всеки болен. Правим я само на тези, при които няма друг изход. На пациентите никой не иска доплащане, макар че едно борче излиза около 1200 -1300 лева, а понякога се налага да се използват две или три. Навсякъде парите не стигат, но се стремим към ефективност. Т.е. с наличните ресурси да направим максимума, който е възможно“, каза д-р Христо Матеев, началник на Отделение по инвазивна диагностика и лечение в НКБ.
Блиц-интервю с проф. Хендрикс и д-р Матеев можете да видите в рубриката ни "Мнения и коментари".
