Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ „Софиямед“ въведе в редовната си практика нов тип минимално инвазивна интервенция – емболизация на тестикуларната вена при пациенти с варикоцеле - абнормно разширение на венозните съдове на тестиса. Честотата на това състояние засяга средно около 15% от мъжете и до 35% от тези страдащи от инфертилитет. Това съобщиха от лечебното заведение.
Модерният ендоваскуларен метод, който се прилага от екипа в „Софиямед“ предлага на пациентите безкръвна алтернатива на класическата хирургия, като позволява пълно възстановяване и завръщане към нормалния ритъм на живот още на следващия ден.
Предимствата на метода пред оперативното лечение са липсата на хирургична травма, липса на рискове от инфекция на оперативната рана или от развитие на херния в зоната на интерценцията.
Само по себе си варикоцелето е най-честата обратима причина за инфертилитет сред мъжете. Други причини , поради които пациентите биват насочени за лечение са болезненост и дискомфорт в тестиса/тестисите, отклонения в спермограмата, а при подрастващите – атрофия на тестиса. Теоритичните механизми за развитието на инфертилитет при варикоцеле са различни и включват – нарушен топлообмен в тестиса, поради застой на венозната кръв; самото повишение на венозното налягане; нарушено очистване на токсични съставки от метаболизма; повишена концентрация на свободни радикали като последица на нарушеният венозен отток.
„Десетилетия наред хирургичното лечение е често първа и единствената възможност за лечение при тези пациенти. С технологичният напредък и развитието на интервенционалната радиология се създава алтернатива на хирургичното лечение, като от 1977г. датират първите описани случаи на интервенционално лигиране на тестикуларната вена чрез емболизация със склерозант“, коментира д-р Цветомил Петров, инвазивен кардиолог в УМБАЛ „Софиямед“.
Методът който прилага специалистът и колегите му представлява именно емболизация на тестикуларната вена представлява- неоперативен метод за „лигиране“(прекъсване) на тестикуларната вена, при който се използват различни емболизационни материали – койлове, склерозант, лепило,съдови “запушалки“. При хирургичното лечение проходимостта на тестикуларната вена се нарушава чрез лигиране, докато при ендоваскуларното лечение (емболизация) – чрез запушване на вената, като целта и на двата метода е венозната кръв да се „пренасочи“ по венозни съдове с нормално функциониращи клапи.
„Процедурата се извършва в катетеризационна зала, упойката е локална в зоната на ингвиналната гънка, след което се поставя двумилиметрова тръбичка във феморалната вена, през която се извършва процедурата. Методиката е безболезнена и пациентът обикновено не усеща нищо, като продължителността на процедурата може да варира в зависимост от сложността на анатомията (от 30-40 минути до 2 часа). Изпълението й налага използването на йод-контрастно вещество, което налага допълнителна подготовка и консултация с алерголог при пациентите с известни алергични реакции след апликация на контраст“, казва още д-р Петров.
На този етап процедурата и необходимите за нея консумативи не се реимбурсират.
