Ретроспективно проучване от реалната практика, проведено в България за белодробна артериална хипертония (БАХ) и обхващащо 10-годишен период (2012–2022), достига до важни изводи.
Изследването има за цел да анализира епидемиологичните, клиничните и терапевтичните характеристики на пациенти с белодробна артериална хипертония (БАХ), лекувани в основен референтен център в България, и да оцени моделите на лечение, придържането на пациентите към терапията и общата преживяемост.
Епидемиологичните данни показаха, че 69.5% от пациентите са жени, със средна възраст 52 години. Повечето пациенти са диагностицирани в напреднали стадии на БАХ, като 92.1% са класифицирани в III функционален клас на Световната здравна организация (СЗО).
Монотерапията е най-разпространеният режим на лечение, използван от 61.4% от пациентите, въпреки напредналата форма на заболяването. Пациентите, които се придържали към терапията, демонстрират значително по-дълга обща преживяемост (78.9 месеца) в сравнение с тези, които са били изгубени от проследяване (50.8 месеца). Изследването също така установява 31% непридържане към терапията - пациентите пропускат проследяващи прегледи и стават нeподходящи за последваща терапия.
Резултатите показват, че докато демографските характеристики на пациентите с БАХ в България са сравними с тези в Европа и Съединените американски щати, моделите на лечение се различават, като се наблюдава по-голяма зависимост от монотерапия, което изглежда недостатъчно за постигане на оптимални резултати. Пациентите, които спазват терапията, показват значително по-дълго преживяване, което подчертава важността от придържането към нея. Създаването на национален регистър за БАХ и увеличаването на осведомеността за заболяването биха могли да допринесат за по-ранни интервенции и да подобрят резултатите при пациентите в България.
Повече информация относно проучването можете да намерите на следния линк: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/crp/5579064
Какво представлява заболяването?
Белодробната артериална хипертония (БАХ) е рядко и прогресивно заболяване, характеризиращо се с патологично ремоделиране и стесняване на белодробните артерии. Това стесняване повишава белодробното васкуларно съпротивление (БВС) и белодробното артериално налягане, което, ако не се лекува, води до сърдечна недостатъчност на дясната камера и смърт.
