Четвъртък, 04 Март 2021
12
февр
1
 

УМБАЛ "Александровска" успешно прилага иновативните технологии за проследяване на пациентите

COVID oтвори пътя за телемедицината у нас

Д-р Ценка Бонева: Това е бъдещето във всяка една сфера на медицината

Петък, 12 Февруари 2021 | 17:10:51 Полина Тодорова
1

Епидемията от COVID-19 се превърна в истинско предизвикателство за медиците по целия свят, но и доказа все по-голямата нужда от използването на модерните технологии и по-конкретно телемедицината в грижите за пациентите. УМБАЛ „Александровска&ldqu

Епидемията от COVID-19 се превърна в истинско предизвикателство за медиците по целия свят, но и доказа все по-голямата нужда от използването на модерните технологии и по-конкретно телемедицината в грижите за пациентите. УМБАЛ „Александровска“ вече месеци наред успешно прилага иновативната апаратура, за да проследява състоянието на болните. Телемедицината ще залегне и в пост-COVID програмата на лечебното заведение, която е насочена към консултиране, долекуване и рехабилитация  на преболедувалите от вируса.

За това как работи системата на телемедицината и по какъв начин спомага за наблюдението на пациентите разговаряме с кардиолога от университетската болница д-р Ценка Бонева.

„На територията на Александровска болница темедицината се използва от месец октомври миналата година, когато всъщност беше и втората вълна на коронавирусната епидемия. Идеята е минимизиране на контакта между болничния персонал и хоспитализираните с коронавирус. Тя позволява едно постоянно наблюдение на пациентите, както в болницата, така и в домашни условия“, разказва специалистът. 

Системата се състои от пулсоксиметър, който измерва автоматично сатурацията (насищането на кръвта с кислород),  както и датчик за температура. Чрез специално устройство  данните се изпращат в телемедицинска платформа, с помощта на която резултатите се визуализират в реално време и могат да се следят от лекар. Към системата за следене и мониторинг се включва и ивент холтер рекордер, който информира за сърдечното състояние. Медицинските данни се настройват така че бъдат изпращани към платформата през определени кратки интервали от време.

В системата са залегнали два прага на следените медицински параметри - предупредителен и критичен. Когато показателите преминат зададените граници, се включват своеобразни „аларми“. Ако те светят в жълто, данните трябва да се проверят от медицинското лице, а ако са достигнали „червено“, състоянието на пациента е критично.

„Тази система създава спокойствие, както в наблюдаващия лекар, така и в пациента. В същото време рискът от заразяване на болничния персонал се свежда до минимум. Пациентите могат да сигнализират по всяко време, ако усещат, че нещо не е наред“, обясни д-р Бонева.

По думите й иновативната технология може да се използва при различни състояния на пациента, включително и след прекаран остър миокарден инфаркт. „Тя ни помага да наблюдаваме показателите на пациентите и в процеса на възстановяването им. В условията на пандемия използването й е особено рационално“, изтъкна още д-р Бонева. „Наблюдаването на основните параметри дава възможност да се „хване“ моментът, в който състоянието се пречупва и започва да се подобрява или влошава, което пък налага и допълнителни мерки“, допълни тя.

За момента с телемедицина са наблюдавани около 30 пациенти от кардиологичната клиника на лечебното заведение, като състоянието на част от тях е проследявано и в домашни условия „На няколко основни монитора, по всяко едно време дежурната сестра и лекар могат да наблюдават параметрите на пациента, дори ако той спи. Лекарите имат възможност да наблюдават пациентите дори и през телефона си“, допълни д-р Бонева.

Тя беше категорична, че дистанционното наблюдение е бъдещето на медицината във всяка една сфера.

Кардиологът изтъкна, че COVID oставя своето отражение и върху сърдечно-съдовата система. „Това, което можем да кажем след една година наблюдение на пациентите е, че той засяга както малките съдове основно в белия дроб, така и съдовете на сърцето и ЦНС. Не са редки и острите коронарни инциденти. Може са се твърди, че това е в много голяма степен инфекциозна, имунообусловена болест със значителна съдова патология. Освен това има данни и за сериозни нарушения в системата на кръвосъсирване. COVID засяга и големите съдове и може да доведе до венозни тромбози и белодробен тромбоемболизъм“, обясни тя. Много пациенти развиват и миокардит, който впоследствие води до сърдечна недостатъчност. Голяма част имат перикардно засягане, пневмонит и увреждане на бъбречните съдове, допълни още специалистът. Хубавата новина е, че според пулмолозите при около 70% от наблюдаваните пациенти белодробните промени с времето са обратими. Последиците в сърдечно-съдовата и нервната система обаче ще се изследват тепърва. Затова е добре и пациентите, прекарали COVID, да се следят през определени интервали от време, смята специалистът.

Тя подчерта, че медицинската общност върви към общото мнение, че COVID ще придобие профила на хронично заболяване, което ще налага и непрекъснатото наблюдение на пациентите, преминали през диагнозата. Именно това е и целта на инициативата на УМБАЛ „Александровска“, свързана със създаването на PostCovid програмата, към която интересът вече е огромен.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
1B6$

пневмофтизиатър 12.02.2021 18:55:48

Поздрави на д-р Бонева от В.Търново.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
AstrаZeneca с нови данни за ефективността на ваксината при възрастни лица
03.03.2021 11:50:02

AstrаZeneca с нови данни за ефективността на ваксината при възрастни лица

Компанията AstrаZeneca разпространи своя позиция, в която представя изводи от  съобщени данн ...

Няма натиск върху лечебните заведения, увериха премиера
03.03.2021 11:30:02

Няма натиск върху лечебните заведения, увериха премиера

Натиск върху лечебните заведения у нас не се отчита, има достатъчно свободни легла, а повишаванет ...




Актуална тема
Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...

За философията на нашенеца и умората от коронакризата
19.10.2020 17:11:09 Невена Попова

За философията на нашенеца и умората от коронакризата

Днес е денят, отреден в календара за празник на българските лекари. По зла ирония на съдбата обач ...